Трети март безспорно е една от „консенсусните” дати от редактираната през годините българска история.

И няма как да е иначе, след като 143 години след Освобождението тази дата събира по площади и знакови места иначе разделеното ни общество.

Така е навсякъде в България, така е и във Враца.

Днешният  празничен прочит на архивите е за първите години след подписването на Санстефанския договор и за опиянените от свободата  врачани.

Много е писано и изговорено за посрещането на братушките в града под Околчица през октомври 1877 г.

Сега иде реч за първите свободни от робство години и начина, по който нашите баби и дядовци са празнували 3 март.  Почит към делото на освободителите, преклонение пред подвига им и неистово желание на всяка цена да бъде засвидетелствана признателност – така най-общо може да се опише опиянението на врачани от свободата. Еуфорията е всеобща – население, градска управа, църква.

Най-любопитното от този период е, че най-много и най-точни сведения за него са съхранени в книжата на Врачанска митрополия, които се съхраняват в Държавен архив.

Първият „свободен” документ е по предложение на гражданството и е подкрепен  от привременното градско управление и от Митрополията. Той е „Постановление за отдаване почит и признателност”, в който се определят местата за въздигане на паметници, поставяне на възпоменателни плочи и начините на почит – панахиди, ежедневни молебени, градски тържества и т.н.

Специално място в документа е отделено и за  погребаните в двора на най-старата църква „Свето Възнесение” убити ден след Oсвобождението на Враца руски пряпорци Николай Велинский, Михаил Даниловский и Димитрия Назимов.

Еуфорията на врачани в онези времена е толкова голяма, че те слагат знак за идентичност между Освобождение и освободител.

Затова и продават крави, волове, някои дори дюкяните си, за да направят щедри дарения за изграждащите се тогава храм-паметник „Александър Невски”, храм-паметник”Шипка”, паметник на Цар Освободител и т.н. Имало е също заделени пари в тогавашния градски бюджет и дори дарени 20 сребърни рубли от митроплит Константин.

Знакова за врачанската история се оказва 1878 г. Тогава привременното руско управление на града и духовенството създават т.н. Първа протоколна книга /20 януари/.

Врачани пък създават първия обществен съвет, който да предложи и ръководи всички действия по запазване за поколенията на реликви от Освобождението.

В този комитет влизат Николчо Антов, Костадин Николов, Ангел Йоцов и Захария Пиченяк. На 12 март е взето решение за паметника на „Сахат Мегдана” /днешния площад ”Христо Ботев”, за други паметни знаци и за смяната на старите турски имена на врачански улици с тези на руски генерали.

От архивите е видно, че първото тържествено отбелязване на 3 март датира от 1880 г. За целта е имало специална покана за чествания и панахиди във Враца и Плевен /по онова време Плевен е бил в състава на Врачанска епархия/.

В поканата 3 март е отбелязан като „Денят на Свети Санстефанския договор”.

И пак тогава е издадена специална заповед „всичките къщя и дюкяни да се „офлагват”, тържествената литургия да е в църквата „Св.Николай” и да има всеобщи увеселения”. 11 години-по-късно, когато се разкрива военният гарнизон в града, програмите за 3 март се дообогатяват с факелни шествия, духова  музика, военен парад, „илюминиране” и пищни балове в гарнизонния клуб.

С всяка изминала година се добавяло по нещо ново, а за кръглите годишнини програмите били коя от коя по-пищни.

Нережисираният патос, подхранван от спомените за Освобождението се запазил до към средата на 70-те години на миналия век.