Гоце Делчев е един от най-значимите български революционери, идеолог и водач на  Българските  македоно-одрински революционни комитети, по-късно обединени в организация-ВМОРО.

Националният герой на България, който се чества като такъв и в Северна Македония, е роден на 4 февруари 1872 година в Кукуш, днес град Килкис, Гърция.

Още като ученик в Солунската българска мъжка гимназия той  участва в  таен революционен кръжок, заедно с бъдещите си съратници Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.

По-късно като учител започва усилено изграждане  на революционната организация, като използва наличната образователна мрежа на Българската екзархия.

През 1902 година участва изработването на нова програма и устав на организацията. Тя вече си поставя за  цел освобождението на Македония и Одринска Тракия  и присъединяването им към майка България.

Въпреки това Гоце Делчев  се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес на ВМОРО за вдигане на въоръжено въстание през пролетта на1903 година. В началото на май същата година, на път за среща с ръководителите на Серски революционен окръг, в село Баница четата му е обкръжена от турски аскер. Там намира смъртта си и Гоце.

По време на Първата световна война костите на Гоце Делчев са пренесени от Михаил Чаков в България и до 1946 година се пазят в София, в урна от  Илинденската организация на българските бежанци.  След  деветосептемврийския преврат от 1944 година България сменя политиката си по македонския въпрос и под натиска на СССР и Югославия предава костите на Гоце Делчев на Скопие. Там те са положени  в каменен саркофаг в църквата “Свети Спас”, където са и днес.