Гоце Делчев е един от най-значимите български революционери, идеолог и водач на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно обединени в организация-ВМОРО.
Националният герой на България, който се чества като такъв и в Северна Македония, е роден на 4 февруари 1872 година в Кукуш, днес град Килкис, Гърция.
Още като ученик в Солунската българска мъжка гимназия той участва в таен революционен кръжок, заедно с бъдещите си съратници Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.
По-късно като учител започва усилено изграждане на революционната организация, като използва наличната образователна мрежа на Българската екзархия.
През 1902 година участва изработването на нова програма и устав на организацията. Тя вече си поставя за цел освобождението на Македония и Одринска Тракия и присъединяването им към майка България.
Въпреки това Гоце Делчев се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес на ВМОРО за вдигане на въоръжено въстание през пролетта на1903 година. В началото на май същата година, на път за среща с ръководителите на Серски революционен окръг, в село Баница четата му е обкръжена от турски аскер. Там намира смъртта си и Гоце.
По време на Първата световна война костите на Гоце Делчев са пренесени от Михаил Чаков в България и до 1946 година се пазят в София, в урна от Илинденската организация на българските бежанци. След деветосептемврийския преврат от 1944 година България сменя политиката си по македонския въпрос и под натиска на СССР и Югославия предава костите на Гоце Делчев на Скопие. Там те са положени в каменен саркофаг в църквата “Свети Спас”, където са и днес.
