“Ако не беше трагично, щеше да е забавно”, така коментират ситуацията жителите от бедстващите 5 села и един град заради кризата с пропадналия мост на изхода на Червен бряг. Учители чинно поемат отговорността всяка сутрин, като по часовник, буквално да преведат бъдещето на България през счупения мост по пътя към … Европа. И докато Общината, като стопанин прехвърля вината за несгодата човешка върху различни държавни институции, все повече хора си задават въпроса “кой лъже”. Дали лъжат представителите на бизнеса, които буквално пренасят на гръб стоката си всеки ден, дали пенсионерите, отиващи към болницата, или общинската управа? Безспорно парадоксът е местната власт, която след три години оползотвори властта, дадена им от народа чрез неясни визити в Русия, редица изтеглени общински дългове, саниране на личните къщи на властимащите и чрез десетки общински имоти и земи, разграбени и препродадени на “наши” хора за жълти стотинки. Така общинарите маршируват напред – назад, напред-назад с овехтелите си комунистически костюми, носещи найлонови пликчета и бързащи да преминат през моста преди децата, за да се спасят от погледите на учителите. И не, това не е ирония. В предния си мандат (2007-2011), кметът Вълов пуска песен, изпята от църковен хор. “Червен бряг – град на мечтите ни, с градини и буйни жита… Червен бряг, ний те обичаме…” – пее хорът, а недоволните от разрушителното управление крещят: „Оставка!“. Но въпреки виковете на над 300 души на провелия се снощи граждански протест, кметът рече и отсече ” ще ме изтърпят още една година и след това ще си изберат друг, по-добър кмет”, а народът се страхува. Страхува се не само за насъщния, а и за бъдещето на тези, които сега растат в детската градина. Изпотрошените улици, разбитите пазар, читалище, блокове и т.н., обявеното вече месец бедствено положение, без природни стихии и без военно положение, кордоните полиция и жандармерия, затворените улици и липсващо осветление слагат край на филма на ужасите “Червен бряг”. А Европа вика:” Надпис на входа сложете “Надежда всяка тука оставете”.
Христо Гешов
