На Успение на Пресвета Богородица жителите и гостите на село Бутан имат още един повод за гордост – обновеният облик на един от най-важните духовни символи на селото.
Православният храм „Възнесение Господне“, познат още като „Свети Спас“, е място, което повече от век и половина събира поколения бутанчани в моменти на вяра, надежда, празник и изпитание. С извършеното обновяване църквата посреща празничните дни с по-достоен и приветлив облик, за да продължи да бъде духовен център на местната общност.
Но зад обновената фасада стои история, която започва още през XIX век.
Храмът и първото училище на Бутан
Бутанската енория е основана през 1860 година, когато за свещеник е ръкоположен Иван Вълков – преселник от Камено поле. Преди това духовните нужди на селото били обслужвани от свещениците от Софрониево.
Десет години по-късно започва изграждането на църквата. Храмът е завършен през 1871 година, а е осветен през 1872 г. на Спасовден от оряховския протосингел Алипий.
Храмът има особено място в историята на селото и по още една причина – в сградата се е помещавало старото килийно училище на Бутан. Така църквата не е била само място за молитва, а и пространство, в което поколения деца са получавали първите си знания.
Първоначално сградата била скромна правоъгълна постройка с керемиден покрив. Долният етаж бил изграден от камък, а горният – от дървен плет, облепен и варосан.
Още в първите години бутанчани се погрижили храмът да има и свой камбанен звън – била закупена малка камбана от Русия с тегло 250 килограма.
Следите на майсторите от Дебърската школа
Историята на храма пази и следи от работата на известни майстори.
През 1894 година в църквата работят дебърските майстори Велко Илиев и Григор Петров, представители на Дебърската художествена школа.
Техният принос е част от художествената история на храма и свидетелства за значението, което църквата е имала за местната общност още в края на XIX век.
През 1922 година, след построяването на паметника на загиналите във войните в селото, останалите средства в размер на 13 000 лева били използвани за закупуването на още една камбана.
Така през годините храмът постепенно се превръща не просто в място за богослужение, а в част от паметта и живота на Бутан.
Реставрации, които съхраняват наследството
Грижата за църквата продължава и през следващите десетилетия.
През 1998 година е извършен основен ремонт и реставрация на храма по проект на Владимир Цветков от катедра „Иконопис“ на Националната художествена академия в София.
Няколко години по-късно, през 2005 година, със средства от правителството е изградена нова камбанария с три камбани.
Цялостната реставрация е дело на художника Владимир Цветков.
Днешното обновяване е поредната стъпка в грижата за храма и неговото съхраняване за бъдещите поколения.
Да пазим това, което ни свързва
За жителите на Бутан храмът „Възнесение Господне“ не е просто стара сграда.
Той е място, свързано с историята на селото, с паметта за предците, с първите училищни уроци на поколения деца и с вярата, която е съхранявана през годините.
Обновяването на храма е възможност тази история да продължи да бъде разказвана – не само чрез архивите и старите снимки, а чрез самото място, което продължава да живее.
Нека го пазим и съхраняваме за поколенията след нас.
На днешния светъл празник – Успение на Пресвета Богородица – честит празник на всички жители и гости на Бутан!
