След като Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени във Враца претърпя промяна, освен нови, по-високи цени за посещение на пещера “Леденика” (както и на всички туристически обекти, стопанисвани от общинското предприятие “Спорт и туризъм”), по-скъпа ще бъде и всяка услуга предоставяна на туристи и граждани, решили да посетят Развлекателния парк и да се възползват от предлаганите там атракции. Лошо няма – явно така разбират “развитието” на туризма хората, от които зависи как ще бъде представено едно от най-атрактивните места в България и настояща ‘визитна картичка’ на Враца. Въпросът обаче е, ще бъде ли качествена услугата, която се предоставя срещу тези нови по-високи цени? Когато чуждестранни групи решат да посетят пещерата, заплащайки специално за беседа на английски, ще бъдат ли те адекватно информирани и ще им бъде ли професионално изнесена лекция от квалифициран екскурзовод? Или просто ще им бъдат прибрани парите, а обърканите и стъписани гости на Враца ще останат в неведение за историята и природната специфика на това очарователно място?  Въпроси с много неизвестни.

monsieur bobo vratsa

“Реформите”, които внезапно бяха представени на заседанието на общинския съвет във Враца, идват като отчаян опит на директора на ОП “Спорт и туризъм” Кирил Кирков, да оправдае действията си, след като в началото на есента по мистериозен начин служители на предприятието масово започнаха да напускат. След ‘доброволното’ напускане на един от аниматорите, почти веднага молби подадоха и трима от най-квалифицираните и опитни екскурзоводи, оставяйки Развлекателен парк “Леденика” без персонал, който да обслужва желаещите да посетят пещерата. Набързо бяха назначени сякаш чакащи в готовност нови лица, които, за съжаление обаче, оказва се, не покриват всички критерии за работа на национален туристически обект. Един от основните проблеми на новите кадри е липсата на владеене на чужд език. Този проблем е особено осезателен при екскурзоводите, които са длъжни освен пред български туристи, да изнасят беседа за пещерата и пред чужденци – за което, както вече стана дума, се заплаща допълнително.

 Този ‘незначителен’ пропуск на изискване към новите назначения, води до куриозни, но и срамни за екипа ситуации, защото без адекватна комуникация не може да бъде потребена дадената услуга, която посетителите желаят.
Освен ‘реформата’ с назначаването на неквалифицирани кадри, друг основен проблем си остава системата за осветление в самата пещера, както и знаменитото Лазерно шоу. Както е известно, целият проект е финансиран с европейски средства и съфинансиран впоследствие от Община Враца. Макар че всичко в сградата, пещерата и на територията на Развлекателния парк е уж все още в гаранция, всеки посетител и с просто око може да забележи, че четири години след откриването на обекта, той вече тъне в разруха, а липсата на поддръжка е покъртително очевидна. В самата пещера много от осветителните тела са счупени или извън строя, придвижването в полумрак е трудно, бавно, освен това и опасно. “Модерното” 5D кино не се поддържа, консумативите са многократно употребявани, защото не се подменят. Извън сградата на посетителския център ‘приказните алеи’ вече съвсем не изглеждат приказни, а бутафорните фигури на герои са изпочупени и стоят глупаво и не на място на фона на красивата гора и величествената Врачанска планина.
Футуристичният архитектурен стил на информационния център, сякаш подчертава контраста между занемарения парк и претенциите за модерност, усещането за нещо, което е трябвало да бъде внушително и привлекателно за туристите, но което природата и климата в планината са разрушили и което не е реновирано или освежавано с години.
Изобщо цялото място, особено в сезон, в който зеленината не прикрива разрухата и липсата на поддръжка, изглежда тъжно и депресиращо, като пейзаж от селище в региона на Чернобил, което е само ехо на цивилизовано в миналото място.
И тук идват някои основни въпроси.
Кому е изгодно един национален туристически обект да бъде оставен на произвола по този начин?
Кому е нужно да бъдат изгонени дългогодишни квалифицирани кадри, които познават перфектно спецификите на работата, за да се заменят с партийни протежета, които не знаят чужд език и които не могат да предоставят на посетителите нито професионално обслужване, нито адекватна за новите, по-високи цени, информация?
Кой и защо има полза от занемаряването на Развлекателен парк “Леденика”, при условие, че тече кампания за развитие на туризма в региона?
Как Кирил Кирков, управителят на общинското предприятие под чиято опека е този обект, за времето в което ‘управляваше’ до сега, спомогна да се развие този туризъм?
Темата е много обширна и комплексна, защото е очевидно, че са намесени определени интереси, които със сигурност нямат за приоритет каквото и да било развитие.
Проблемите с “Леденика” са много, те със сигурност не са от вчера или днес. Любопитно е все пак, че на фона на всички сигнали, скандали и нередности около този обект, общинският съвет е преценил за уместно повишението на цените на услугите в него.
Любина Георгиева
Снимка: Велко Ангелов-“Капитал”