В 222 общини възнагражденията в публичния сектор са по-високи от тези в частния, а в 52 повече от половината работещи са на бюджетна издръжка. Тенденцията поставя въпроси за икономическото развитие и финансовата независимост на местната власт.
Работата в държавния и общинския сектор постепенно се превръща в по-привлекателна алтернатива на частната заетост в значителна част от България. Във все повече населени места публичната администрация е сред основните работодатели, а заплатите в бюджетната сфера изпреварват тези в бизнеса. Това показва нов анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), представен от анализатора Адриан Николов.
Според експертите тенденцията създава сериозни предизвикателства пред регионалната икономика. Сред рисковете са затрудненията при привличането на инвестиции и квалифицирани кадри, ограничените възможности за развитие на частния бизнес и нарастващата зависимост на редица общини от държавното финансиране.
Все повече общини с малко жители и много администрация
В големите общини обичайно на един общински служител се падат около 350 души. В София съотношението е 473 жители на един служител, а в Казанлък и Костинброд надхвърля 500 души.
В повечето общини в страната един служител обслужва между 100 и 300 жители. Има обаче и значителен брой населени места, в които администрацията е много по-голяма спрямо населението. В 71 общини на един общински служител се падат по-малко от 100 души. За сравнение, година по-рано в тази група са били 46 общини.
Най-ниски са съотношенията в Трекляно – 17 жители на един служител, Бойница – 37, и Макреш – 41. Тези общини са концентрирани предимно по западната граница на страната и в планинските райони.
В част от тях общинската администрация на практика се превръща в най-големия работодател на фона на почти липсващ частен бизнес и бързо намаляващо население. Това поставя въпроса доколко е устойчиво съществуването на всяка община като самостоятелна административна единица.
Слабата икономическа активност ограничава собствените приходи на местната власт и я прави силно зависима от трансферите от държавния бюджет. Наред с това възникват въпроси за ефективността на разходите и качеството на предоставяните услуги.
В някои общини почти всички работят в публичния сектор
Зависимостта от държавата не се ограничава само до общинските администрации. В определени населени места голяма част от заетите работят в институции на бюджетна издръжка – общини, полиция, пожарна, образование и здравеопазване.
Най-висок е делът на заетите в публичния сектор в Бойница – 93%, и Трекляно – 87%. Според анализа в тези общини практически липсва частен сектор.
Различен е случаят с Раднево, където публичната заетост достига 81%. Там високият дял е свързан с водещата роля на въгледобива и енергетиката. Подобен пример би била и община Сопот заради наличието на военни заводи, но данните за нея са конфиденциални съгласно правилата на Националния статистически институт.
Общо в 52 общини повече от половината работещи са заети в обществения сектор. Година по-рано те са били 46. Тези населени места са концентрирани основно в Северозападна България, по границата със Сърбия, в части от Стара планина и Североизточна България.
На противоположния полюс са пет общини – Марица, Родопи, Божурище, Куклен и Лясковец, където публичният сектор осигурява под 10% от заетостта. В други 26 общини делът му е под 20%.
Тенденцията обаче е броят на общините, в които частният бизнес има толкова силно превъзходство, да намалява.
При областните центрове заетостта в обществения сектор обикновено е около 20%. В икономически по-слабо развитите Видин, Монтана и Силистра обаче тя надхвърля 30%.
Козлодуй е начело по разлика в заплащането
Не само броят на работните места, но и възнагражденията показват нарастващото значение на публичния сектор. В 222 общини заплатите в него са по-високи от тези в частния бизнес.
Най-голямото разминаване е регистрирано в Козлодуй, което анализът свързва с присъствието на АЕЦ „Козлодуй“. В още шест общини съотношението е под 50%, като сред тях е енергийният център Раднево, а останалите се характеризират със сравнително слабо икономическо развитие.
По-високите възнаграждения в публичния сектор могат да затруднят частните компании в конкуренцията за работна сила. В редица региони държавната и общинската работа се превръща в по-привлекателен избор, което ограничава възможностите на бизнеса да привлича и задържа служители.
Според ИПИ това може да се отрази негативно върху привличането на нови инвестиции и да отслаби потенциала за дългосрочен икономически растеж.
ИПИ препоръчва реформа на местната власт
Изводите от анализа насочват към необходимостта от промени в устройството и финансирането на общините. Експертите на ИПИ препоръчват реформа, която да обхване както броя на общините, така и начина, по който те формират бюджетите си.
Сред предложенията са съкращаване на броя на общините, увеличаване на собствените приходи и по-голяма фискална децентрализация, която да намали зависимостта от трансферите от държавния бюджет.
От института обръщат внимание, че оптимизацията на разходите не бива да се ограничава единствено до централната администрация. Според експертите тя трябва да обхване и териториалните звена.
Основното предизвикателство остава намирането на баланс между достъпа до публични услуги, ефективността на администрацията и създаването на условия за развитие на частния бизнес. Именно икономическата активност и възможността за генериране на собствени приходи са сред ключовите фактори за дългосрочната финансова устойчивост на общините.
