Църквата отбелязва днес Кръщение Господне.

Празникът е наричан още Богоявление, Водици, Йордановден или Попова коледа. Това е християнски празник, отбелязващ кръщението на Иисус Христос в река Йордан. Отбелязва са на 6 януари по Грегорианския календар.

Свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник съществуват още от II век,

а корените на празника водят чак в Египет. Според църковните писания Спасителят наистина се постарал „да изпълни всяка правда“ (Мат. 3:15). Изчакал да навърши 30-годишната възраст, необходима по еврейския обичай за всеки свещеник или учител, и преди да излезе на обществена проповед приел кръщението на своя Предтеча. Празникът носи името „Богоявление“, защото при кръщението си във водите на река Йордан Иисус Христос се явил на света за обществено служение, провъзгласен от Бог Отец като Негов Син. На Богоявление Бог се явил за първи път като Божествена Троица.

Празникът Богоявление се нарича още Просвещение,

защото Йорданското събитие показва Бога в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица. Всеки човек чрез Светото Кръщение бива осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух. На Богоявление се практикува обичаят да се скача в река, за да се извади хвърления от свещеника кръст. Противно на общоприетото мнение, Православната Църква не забранява изрично дори жени да участват в ритуала и затова празникът е всеобщ.

На този ден се извършва освещаване на водата.

След водосвета свещеникът хвърля кръста във водата, а мъжете го изваждат. Този, който пръв стигне до кръста и го извади, ще бъде здрав и щастлив. Вярва се, че ако кръстът замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.

Не напразно на този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста

от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен.

На Йордановден се месят три ритуални хляба,

при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с „нов“ огън кандилото в семейния иконостас.

Католическата църква празнува днес Ивановден или т.н. Празник на тримата крале, а Арменската днес отбелязва Бъдни вечер по Юлианския календар.