Пореден провал се оказа провелият се в петък втори търг за продажбата на „Химко”. И този път в официално обявената процедура за цялостната продажба на торовото дружество не се яви нито един кандидат-купувач. Това, от своя страна, означава, че тепърва ще стартира процедура за продажбата „на парче” на отдавна неработещото предприятие.

monsieur bobo vratsa

„В сметката на дружеството няма внесен задатък за участие. Въпреки че нямаше наддавачи, търгът се счита за редовно проведен“, заяви синдикът Росица Томова.

Началната тръжна цена за „Химко“ бе 22 818 822 лв., а стъпката за наддаване бе фиксирана в размер на един милион лева. Кога и по какъв начин ще се проведе следващият търг, ще решат единствено кредиторите. Това ще стане с решение, взето на общо събрание в Окръжния съд на Враца. Синдикът на торовото дружество Росица Томова заяви, че не може да изнесе информация за това какви активи и на каква стойност са продадени до момента.

Час преди официалния старт на повторния търг за продажбата на „Химко”, в общественото пространство усилено се заговори, че има потенциален инвеститор, който вече е внесъл по сметките на предприятието близо 2,9 милиона лева авансово. Според запознати, парите са били преведени ден преди официално обявената дата – 6 март, за провеждането на процедурата около цялостната продажба на торовото дружество. Синдикът Росица Томова обаче опроверга това и заяви, че по сметките на предприятието не са постъпвали никакви средства от потенциални инвеститори.

На повторния търг цената на „Химко” падна с близо седем милиона лева, след като през 2014 година също не се яви нито един купувач. Тогава цената, на която се предлагаше затъналото предприятие, бе в размер на близо 30 милиона лева. Специалисти са на мнение, че целта е заводът да се разпродаде „на парче” на различни фирми за скрап, а се изчаква, за да падне цената до минимум. По този начин ползата за тях ще бъде значително по-голяма от очакваното.

Печелившият някога торов гигант е затворен от десет години. Агонията му започна от приватизацията през 1999 г. по времето на кабинета „Костов“. Тогава 57 процента от акциите на завода бяха подарени за 1 млн. стари лева на американската компания „Ай Би И транс ъф Ню Йорк“. Бившият министър на икономиката Драгомир Стойнев обяви, че ще възроди производството на карбамид, но това не се случи.