На инвеститорски прицел отново е попаднало отдавна неработещото торово дружество „Химко”. От близо месец чуждестранна фирма, чиито собственици са рускоговорящи бизнесмени, атакува усилено предприятието. Този път е на дневен ред амонячно производство. Целта на инвеститора е не толкова да вложи финансов ресурс във възстановяването му, а в изкупуването на сравнително ниска цена на запазените машини, апаратура и съоръжения. Веднага след постигната договорка със синдика на предприятието Росица Томова, ще стартира и същинската дейност около демонтажа на техниката и извозването й в друга страна, където ще бъде монтирана. По този начин в друга държава, но с българските машини и съоръжения, ще се произвежда амоняк, който ще бъде извозван за продажба по целия свят. На този етап все още се пази в тайна името на инвеститора, решил да вложи парите си в техниката на бившето амонячно производство. Очаква се веднага след тях в предприятието да влезе и следващият предприемач, който за жълти стотинки ще изкупи торовия гигант. Целта и този път ще бъде не пълен рестарт на производството, а нарязването и разпродажбата за скрап. Според специалисти, вложените пари ще се избият в най-кратки срокове. Например на пазара един килограм черна стомана към момента върви от 50 стотинки до лев. Кой и кога ще сложи ръка на затъналото в борчове торово дружество, зависи единствено от синдика Росица Томова, смятат специалисти.
За повече коментар по случая репортер на вестник „Зов нюз” се свърза със синдика на „Химко” Росица Томова /на снимката/. Тя обаче категорично отрече в завода да се извършват каквито и да било огледи от страна на евентуални инвеститори.
„Няма такова нещо. Никой нищо не оглежда в „Химко”. Дори няма обявена процедура за каквато и да била продажба”, заяви синдикът Росица Томова.
Припомняме, че и двата официално обявени търга за продажбата на „Химко” се провалиха поради неявяване на кандидати. Компанията е натрупала огромни дългове предимно към НЕК и “Булгаргаз”. Към края на 2013 г. общите задължения са 81.75 млн. лв., почти всички необезпечени. По-голяма част от дълговете вероятно трябва да бъдат отписани, защото дори и при продажба на активите, получените пари ще покрият само малка част от задълженията. За най-привлекателна при евентуален интерес се смята “новата” линия за производство на карбамид, която е инсталирана през 1983 г., и според анализ може да работи още няколко години. Дали това би заинтригувало някого дори при много ниска цена, е изключително спорно. Пречиствателната станция на “Химко”, ТЕЦ-ът, складовете на пристанище Варна, без които износ по море е много труден, отдавна са собственост на други компании. Така че на този етап май единственият изход за някогашния печеливш завод, дал дълги години препитание на хиляди българи, май е да се нареже за скрап.
