Във Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които се ограничава връщането на дела, допуска се отстраняване на очевидни фактически грешки директно в съдебно заседание и се разширяват възможностите за ускоряване на производствата.
Промените целят да преодолеят установени процесуални пречки и забавяния, които в момента възпрепятстват разглеждането на наказателните дела в разумен срок, като пренасочват фокуса от формалното връщане на делата към тяхното решаване по същество.
Предложенията касят единствено технически аспекти на ускоряването на наказателния процес, но не и въпроси от чувствителен политически характер, които според настоящия министър Андрей Янкулов не би трябвало да се решават в последните дни на служебната власт, а от новото редовно правителство.
Бързо коригиране на очевидна фактическа грешки в обвинителния акт
Опростява се процедурата за отстраняване на очевидни фактически грешки в обвинителния акт без той да бъде връщан в досъдебна фаза. Такива грешки са например объркано име на подсъдимия, грешка в ЕГН или цифровото изражение на правната квалификация, когато тя е от техническо естество.
Въвежда се възможността отстраняването на очевидни фактически грешки да може да бъде направено устно от прокурора в самото разпоредително заседание или в съдебното заседание на първа инстанция, без да се налага делото да се връща за изготвяне на нов обвинителен акт.
Отпада връщането на делото заради „слаби“ мотиви
Предлага се непълните, неясни или противоречиви мотиви на първоинстационен съд за присъда да не са основание за отмяна и връщане на делото. Вместо това въззивният съд сам да отстрани пропуските и да реши делото по същество – подход, който цели да прекрати практиката за многократно връщане на дела между инстанциите.
Разширяват се и основанията за ускоряване на наказателните производства.
Въвежда се ново основание за искане за ускоряване на производството в съдебната фаза, когато в разумния срок за разглеждане на делото съдът не извършва процесуални действия без уважителна причина.
Предлага се преценката за забавяне да обхваща по-широк кръг действия, като например – забавяне при насрочване на делото, призоваване на участниците в съдебното производство, изготвяне на мотивите и др.
Въвежда се още електронното връчване на призовки и книжа и в досъдебното производство – възможност, която до момента съществува основно в съдебната фаза.
Решение на проблеми с непотърсени веществени доказателства.
В полза на държавата да се отнемат веществени доказателства, за които е разпоредено връщането им, когато правоимащите лица не са намерени на посочения от тях адрес в едногодишен срок или те самите не са ги потърсили в едногодишен срок от уведомяването им, както и при писмено деклариран отказ от тяхна страна.
Преодоляване на затруднения с издирването на наследници за разясняване на правата им, произтичащи от правата на починалия им близък.
Предлага се, когато наследниците на пострадалия не могат да бъдат намерени в разумен срок, да бъде публикувано съобщение в общината, района или кметството по последния им известен адрес и в „Държавен вестник“. А след изтичане на 14-дневен срок от публикуването, да се счита, че процедурата по информиране и разясняване е надлежно изпълнена.
Съдът да връща делото на прокурора само в ограничени случаи – когато новите фактически положения изключват приложението на чл. 78а от НК – освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Ако те сочат на същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, съдът с решението си да приложи новата правна квалификация, вместо да връща делото на прокурора, предвижда още законопроектът.
