Д-р Тодор Тодоров е един от най-харесваните и уважавани млади лекари във Враца. Завършил е ППМГ “Акад. Иван Ценов” във Враца. Висшето си образование завършва в МУ-София със специалност “Медицина” . В момента е специализант по хирургия и част от екипа на отделението по онкохирургия към КОЦ – Враца. Кандидат за народен представител от Коалиция ПП-ДБ, поставен под номер 3 в листата в 6 МИР-Враца.
Кои са най-спешните реформи в сектор “Здравеопазване”, които трябва да се направят според вас, за да няма недостиг на кадри в системата, а младите лекари и сестри да остават да се развиват в родните места?
На първо място, за да има обезпеченост на кадри в системата, е нужно те да получават достойни възнаграждания за квалифицирания си труд. Миналата година беше приет КТД, който фиксира минималните възнаграждения за лекар, специалисти по здравни грижи и немедицински персонал. Справка към април 2024 показва, че oколо 30% от държавни и общински болници са достигнали тези нива- 2000лв за лекар, 1500лв за медицинска сестра и 910лв за немедицински персонал. Преди дни служебният министър на здравеопазването предложи замразяване на КТД за още една година. Трудно можеш да задържиш кадрите си със заплати, които са по-ниски от средната за страната. Налага се колеги да работят на повече от едно място, което води до преумора и неудовлетвореност от професията.
Дефицитът на медицински кадри крие риск от затваряне на отделения, клиники и дори болници. В бюджета за 2024 г. бяха отпуснати целево за заплати средства в размер на 120 млн. лева за приоритетните болници, сред които попада и МБАЛ “Христо Ботев”, гр. Враца. Младите кадри трябва да бъдат стимулирани за своето професионално развитие.
Кои биха били вашите приоритети като народен представител от област Враца?
Tрябва да подредим правилнo пирамидата на здравеопазването и да се обърне внимание върху профилактиката и рисковите групи. Последното редовно правителство значително увеличи средствата за скрининг и профилактика. Това ще позволи на хората да се възползват от тях и да бъдат диагностицирани в ранна фаза на заболяването, ако има такова, когато резултатите от лечение доказано са по-добри. Необходимо е популяризиране и контрол на изпълнението на тези програми, за да обхванат възможно най-голяма част от населението.
Трябва да се работи върху наредбата за специализации, което да улесни обучението на младите лекари и да им даде възможност да се завърнат и в по-малките населени места и лечебни заведения – социални стимули, единни държавни изисквания, по-добри условия.
Не на последно място – въвеждане на правила за добра медицинска практика и спазване на европейските протоколи при диагностика и лечение.
Повече частни болници или по-качествено и достъпно здравеопазване в държавните и общински здравни заведения ?
Държавните болници са основният стълб в здравеопазването и покриват почти изцяло спешността. Заедно с общинските лечебни заведения, те често изпълняват и социални функции. По-важно е как те се управляват. По закон болниците в България са търговски дружества и те логично се стремят към печалба. Не е тайна, че частните болници често подбират пациентите и клиничните пътеки, по които да работят. Нещо, което е невъзможно за държавните и общинските структури.
Голямата разлика е, че частните структури не провеждат процедури по закона за обществените поръчки при доставката на лекарства и консумативи, което значително ги привилегирова. Това е и причината един и същи медикамент, който се реимбурсира изцяло от държавния бюджет, да струва 20 пъти повече в частна болница спрямо държавната и да ощетява бюджета на НЗОК. Частните и държавни лечебни заведения трябва да работят при еднакви условия, за да са конкурентноспособни. България е лидер по брой болници на глава от населението, всяка година се разкриват нови такива, но това не се отразява на качеството на медицинската помощ или продължителността на живота. Всичко това е ясен сигнал, че трябва да търсим качество, а не количество.
Кои са най-важните акценти в програмата на коалицията ПП-ДБ за сектор “Здравеопазване”?
От самото начало „Продължаваме промяната“ работи за намаление на преките доплащания от страна на пациента за болнично лечение, лекарства и медицински изделия. Политика, която ще продължи и в следващите парламенти. Предвижда се остойностяването и финансирането на консумативите да бъде включено в клиничните пътеки. Сърдечносъдовите заболявания са основна причина за смъртност сред българите, а около 600 000 души приемат медикаменти за високо кръвно и сърце. От април близо 60 медикамента се покриват изцяло от НЗОК.
Продължава развитието на спешната помощ, като до месец се очаква в България да пристигне и вторият медицински хеликоптер, а до края на годината – трети. В програмата е заложено и минималните възнаграждения в сектора да са 80% от средната работна заплата. Здравеопазването вероятно е най-тежкият сектор за прокарване на политики, всички реформи в него изискват мнозинство, широка политическа и обществена подкрепа. Вярваме, че сме на прав път.
Като млад лекар, който работи от началото на професионалната си кариера във Враца, какви са вашите наблюдения относно условията за работа и развитие на младите лекари в нашия град.
През последните няколко години в града се върнаха да практикуват доста новозавършили медици. Всички са отговорни, мотивирани и всеотдайни млади колеги с научни интереси в своята област. Условията не са леки, ежедневието е свързано с физически и психически стрес, но медицината е екипна работа и заедно се справяме. Освен областната болница, от няколко месеца и КОЦ-Враца е база за специализация на лекари. Надявам се това да привлече още млади хора, желаещи да продължат професионалното си развитие си в прекрасния ни град.
Каква е вашата визия за развитието на Враца в следващите 4 години?
Продължаваме да работим за качественото здравеопазване, което заслужават хората. Надявам се областта да е привлекателен район за младите хора, където да отглеждат децата си. Лечебните заведения да са финансово стабилни, а отделенията- обезпечени с необходимия медицински персонал. Хората могат да изберат как искат да живеят през следващите години, но едно е ясно: няма как да има качествено здравеопазване в държава с порочни практики.
