На някои места по българското течение Дунав вече е под нулевата кота. При Свищов водомерната скала отчита около минус 15 сантиметра – показател, който е сред най-ниските, регистрирани досега.
Само преди две десетилетия картината е била напълно различна. През 2006 г. реката достига близо 10 метра, а високите води застрашават Свищов. Благодарение на изградени аварийни диги градът е защитен, въпреки че крайбрежната алея, митницата, хотели и административни сгради остават под вода.
Рязката промяна личи и в работата на пристанищата. Ако през 2006 г. дейността им е била преустановена заради високото ниво на реката, днес проблемът е обратният – маловодието затруднява корабоплаването и товаро-разтоварните операции. По неофициална информация част от местата за претоварване на товари не функционират, като се очаква официална информация за състоянието на пристанището.
Ниските водни нива не засягат единствено България. В Словакия спадът на Дунав е принудил най-голямата водноелектрическа централа в страната да спре седем от осемте си турбини.
Последиците от продължителните горещини и липсата на валежи се усещат и по други големи европейски реки. Рейн, който е сред най-важните транспортни артерии за превоз на зърно, въглища, минерали и петролни продукти, също е достигнал рекордно ниски нива, което създава сериозни затруднения за германската икономика.
Междувременно екстремните горещини продължават да обхващат Европа. В редица държави, сред които Италия, Австрия и Босна и Херцеговина, температурите надхвърлиха 40 градуса, а в региона беше отчетен и нов температурен рекорд от 42,2 градуса.
Според специалистите комбинацията от продължителни горещи вълни и недостиг на валежи превръща рекордно ниските нива на реките във все по-сериозно предизвикателство за корабоплаването, енергетиката, земеделието и икономиката в цяла Европа.
