Дърводелци – съществувало преди столетия селище, върху чийто руини е част от площадката на съществувалия преди десетилетие торов завод „Химко”. Поредното заличено от картата селище, за което в книгата „От Искър до Огоста”  разказва археологът Богдан Николов. Слатина, Сениче, Крушовица, а сега и Дърводелци – така чрез историята „Зов нюз” ще припомни за безвъзвратно изчезналите в годината 14 селища. А после идва ред и на маломерните такива.

 

„Това село се е намирало на изток от Враца зад завода Химко, в местността дърводелски дол и при Дърводелска стубла, от която изтича Дърводелска бара. На изток землището му е граничело с това на село Крапец /при Местността Дърводелска кориа/ и също на изток — със землището на с. Руска Бела; на юг — с Медковец, на запад — с Враца, и на север — с Косталево , при местността Пискавец. Дърводелци е старобългарско селище, основано преди края на XIV в. и турските поробители са го сварили с това име. Среща се като ленно владение в османски документи от XV в. заедно със селата Бистрец, Върбешница, Крапец, Късинец, Патлейна, Радовене и Слатина. Последният документ, в който се споменава село Дърводелци е от архивите на врачанските търговци Хаджитошеви. Този документ гласи: „Да се знае откак са скарах с чича си на сене 1789, затова писувам що остава на рацете му стока: у Дарводелци имаше 86 гроша…“. (Семеен архив на Хаджитошеви, т. I, 1984, с. 373, 410). В края на XVIII в. Дърводелци е ограбено и опожарено от кърджалийски банди. Оцелелите му жители го напуснали завинаги. Родовете Дърводелски и Пиронкови се заселили във Враца, Лесигерете — в Кнежа, Ватинци и Коминярете — в с. Руска Бела, а Грънчарете, Кадиевци и Хаджиевци — в с. Крета.”

генерал агрохимикали