Цялостното производство на бившия торов гигант „Химко” на този етап няма как да бъде възобновено, въпреки добрите намерения на държавата да инвестира в него близо 50 милиона лева, които ще бъдат отпуснати от Българския енергиен холдинг. Въпросната сума дори няма да стигне за погасяване на дълга към „Булгаргаз”, който възлиза на около 51 милиона лева, съобщи за вестник „Зов нюз” бившият изпълнителен директор на „Химко” Андрей Семерджиев. Това обаче не са единствените дългове на предприятието. С 21 милиона и половина торовият гигант е заборчнял към НЕК. Милион и осемстотин хиляди са задълженията към работници и служители на „Химко”. Така общите дългове на предприятието към доставчици са близо 86 милиона лева. При това положение средствата, които е предвидила държавата да инвестира в предприятието, няма да стигнат само за погасяването на едно от задълженията, камо ли да се възстанови производството на предприятието, категорични са експертите.

 

„До възстановяване на торовото дружество може да се стигне, ако правителството реши да се споразумее и удовлетвори исканията на кредиторите на предприятието”, допълниха експерти.

генерал агрохимикали

 

В момента „Химко” е в открита процедура по несъстоятелност. Тепърва предстои да се оценят и активите му. На каква стойност ще бъдат те, предстои да кажат експерт-оценителите.

 

За повече коментар репортер на вестник „Зов нюз” потърси народния представител Янаки Стоилов. Той не се нае да коментира дали държавата ще преговаря за удовлетворяване на кредиторите.

 

„50-те милиона лева, които ще бъдат отпуснати от Българския енергиен холдинг, няма да са единствените средства, на които ще разчита правителството за възстановяването на „Химко”, заяви Янаки Стоилов.

 

Година и половина след обявяване на торовото дружество в несъстоятелност, търг за него няма. Няма изработена и актуална оценка на активите. Експертите са категорични, че в завода могат да се възстановят само между 25 и 35 процента от мощностите му. Това може да стане с пуска на една производствена линия и два реформинга. Реалното годишно производство от тях ще е между 200 – 230 хиляди тона карбамид. За дейността обаче е необходим и ТЕЦ. Пуск не може да има и без язовир „Дъбника”, който вече не се стопанисва от Агенцията по аквакултури.

 

Разговаряхме и с бившия изпълнителен директор на торовия гигант Кирил Петков. Той бе категоричен, че след направените няколко анализа от експерти, работили години наред в дружеството е констатирано, че производството в завода може да бъде възобновено максимум на 40 процента. Той обаче не пожела да конкретизира инвеститорът, пожелал да вложи парите си в „Химко” точно кои производствени линии може да пусне в евентуално производство.

 

„Приятно съм изненадан от изказването на министър Драгомир Стойнев, че държавата вече сериозно мисли за химическата индустрия у нас и най-вече за съживяването на „Химко” чрез отпускането на средства от Българския енергиен холдинг. Аз обаче имам известни резерви дали холдингът като структура може да извършва тези ремонтни дейности и да направи пуска на завода. Според мен в случая най-важното е точно как ще се реализира идеята на правителството”, заяви Кирил Петков. Според него към днешна дата има стратегически инвеститор, който проявява интерес към закупуването на „Химко”. Кой обаче е той, Кирил Петков не пожела да конкретизира.