Единадесет месеца след голямата екокатастрофа при която ВЕЦ ”Луна” отрови водите на река Ботуня, случаят окончателно и безвъзвратно е приключен. Стотиците страници доказателствен материал отиват в архив, тъй като постановеното от Административен съд-Враца решение не подлежи на обжалване и протести. Спука се също големият балон- издадено от екоминистерството /чрез РИОСВ /наказателно постановление за половин милион лева за предизвикалата бедствието ВЕЦ. Вярно е, че касационните магистрати изцяло отмениха смешното решение на Районен съд-Враца, с което фирмата бе оправдана в началото на т.г., но пък “резнаха”  размера на наказателната санкция. Вместо максималната наложена глоба от 500 000 лв., сега експлоатиращата централа „Ботуня енерджи”АД ще трябва да плати минималния размер на предвидената от закона санкция-30 бона. Като се знае кои и какви са собствениците на ВЕЦ ”Луна”, спокойно може да се каже „бълха ги ухапала”. На простосмъртните жители на селищата по поречието на отровената река, които се препитават с риболов, остана да пият по една студена вода. И да чакат, незнайно колко, докато екоравновесието в района бъде възстановено.  В решението си Административният съд подробно е описал мотивите. „Зов нюз” предлага на читателите си част от текста в официалния документ. Всеки сам за себе си може да си направи изводите:

„Делото е образувано по касационна жалба на РИОСВ-Враца  против решение №61/02.03.2017г., постановено от  Районен съд –Враца. В касационната жалба се излагат съображения за отмяна на оспорено решение, като незаконосъобразно и неправилно. Предмет на делото в Административен съд-Враца е  решение на  Районен съд –Враца, с което е отменено изцяло  наказателно постановление №30-718-РВ/18.10.2016г. на директора на РИОСВ-Враца, с което  на „Ботуня енерджи“ АД , представлявано от Васил Костов е наложена имуществена санкция в размер на 500 000 лв.  Констатирано е, че са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление,  всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на ВЕЦ „Луна”. При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения на нормите, които да налагат неговата отмяна. В тази насока не се споделят изводите на РС, а възраженията на ответника са неоснователни.

Настоящата инстанция приема, че в конкретния случай наказателното постановление е издадено  в съответствие с  приложимия материален закон. Разпоредбата на чл.34 Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, която е посочена за нарушена, въвежда задължението за опазване  и възстановяване на околната среда на лицата осъществяващи дейности свързани с  ползване на компонентите на околната среда с цел стопанска дейност – в конкретния случай производство на електроенергия посредством ВЕЦ “Луна“. От събраните по делото доказателства се установява, че дружеството е осъществило състава на административно нарушение, визирано в наказателното постановление. Във връзка с получени сигнали, при извършена проверка от контролния орган на 16.09.2016г. на речното легло и прилежащите му територии на р.Ботуня, в землището на село Ботуня, община Криводол е установено, че реката под  ВЕЦ -а е силно замътена с натрупани наносни отложнения и миризма на тиня и наличие на много умряла риба. Установено е, че същото е в резултат  на голямо количество тиня, чрез отваряне на долен дънен савак на „Луна“ ,в резултат на което е настъпило увреждане на околната среда след водохващането на ВЕЦ по течението на р.Ботуня, което е довело до измиране на рибата в реката. Този факт не  се  отрича и от нарушителя, който в предоставено свое възражение сочи, че след отварянето на савака на 16.09.2016г.   при опит да го затворят същият е отказал, при което в коритото на реката е започнало да изтича хумусен нанос /тиня/. С оглед доказателствата по делото, ценени поотделно и в тяхната съвкупност,  съдът намира, че дружеството–ответник не е организирало и експлоатирало ВЕЦ-а по начин, който изключва замърсяване и увреждане на водите и другите компонентни на околната среда т.е не е изпълнило задължението си за опазване на околната среда.Настоящият съдебен състав приема, че при определянето на размера на санкцията  не са изложени каквито и да било мотиви, обосноваващи наложеният размер. Съдът намира, че макар и определена санкцията в предвидения от закона максимален размер е силно завишена, поради което и   следва да се определи  към  размер, клонящ към минимума  30 х.лв.. В тази насока се отчита и смекчаващото отговорността обстоятелство, че дружеството-ответник все пак е предприело мерки по почистване на реката и умрялата риба.“