На пост и молитва и този месец останаха врачанските медици след като отново заплатите им закъсняват. Те коментират, че са на постовете си и работят, но ще трябва дори без да са религиозни да постят, за да могат поне да си плащат билетчето за тролея, за да стигат до работните си места неясно колко дълго време. Не могат да преценят дали ще успеят да се справят, защото пак не е ясно кога ще бъдат издължени възнагражденията им за месец юни. Падежните дати на тези от тях, които имат кредити също им създават притеснения. Хората ги предвидили при подписването на договора с крайната дата за заплата, предвидена пък в трудовия им контракт с лечебното заведение – 31-во число на следващия месец. Това обаче отдавна вече не се спазва като срок и всеки път и лекарите, и сестрите, и целия персонал е изправен „на нокти” в очакване на „събитието”. Този месец изплащането на възнаграждения пак изглежда като в играта „тука има-тука нема”. На въпрос, зададен на медицински съвет към изпълнителния директор на болницата кога хората ще получат заплати, той отговорил, че пари ще има в края на седмицата. Оказало се обаче за пореден път, че не става дума за настоящата, а за следващата в дните между понеделник и петък. „Правя всичко, каквото мога.”, лаконичен бил в коментара си шефът на лечебното заведение. Така хората с бели престилки остават в очакване за пореден път. Имат опит от близо година и знаят, че в този случай молитви към небесата няма как да им помогнат. Затова отправят поне молби към кредиторите си за удължаване срока за погасяване на задълженията, които имат. И се молят те самите да бъдат здрави, защото лекувайки другите „безвъзмездно” няма да могат да го направят за себе си, ако останат пак без пари дори за лекарства.
