Д-р Владимир Христов е завършил “Български език и история” и “Право” в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
През 2004 г. започва работа като адвокат, а няколко години по-късно печели конкурс и става научен сътрудник трета степен в Института за държавата и правото към БАН, където работи като главен асистент.
Защитил е докторска дисертация на тема „Политическата отговорност на президента” в Института за държавата и правото към БАН, успешно съвместявайки научната работа с адвокатурата.
Има тригодишен опит в ЦИК.
Председател на Общински съвет – Враца от политическа партия ГЕРБ.
Семеен с две деца.

Защо е важно България да има стабилно управление в този момент?

Коалиция ГЕРБ-СДС има една цел и тя е да спрем процесите, които от месеци текат в държавата и водят до нейното унищожение.

Истината е, че дефиниция за стабилно управление няма. Иначе казано, стабилно би трябвало да бъде управлението, което се ползва със сериозно парламентарно мнозинство и не може да бъде свалено от опозицията по стандартния конституционен ред, чрез вот на недоверие например.

Същевременно ние живеем в една нестабилност, в която обществото е разделено на поне три категории.

Ние се делим  по различни признаци, дали сме русофили, дали сме русофоби, дали сме леви, десни, дали сме били на протеста или не сме били на протеста и т.н.

Стабилно управление има тази страна, която е изградила единен управленски блок,  съдържащ парламентарно мнозинство, както и правителство, което да е спечелило общественото доверие.

Това обществено доверие би могло да се роди при стабилно участие в изборния процес на големи обществени маси, водени от силни лидери.

Това е много важно, защото ако не съставим силен управленски блок със силни лидери, няма да можем да спрем разграждането на системата на публичните финанси, което ще доведе неминуемо до фалит на държавата.

Нещата, които се задават,  не са само инфлационните проблеми. Ние живеем в хипотеза на стагфлация, онази тежка среща между стагнацията и инфлацията. В тази среща и при това увеличение на дълговете на страната, има два варианта- в рамките на година или две или ще трябва рязко да се вдигнат данъците, или ще се реализира сценарият с фалита, за който говорим.

Погледнато през тази призма, стабилното управление би могло с непопулярни мерки да спре въпросната инфлационна спирала, да натисне цените на енергоносителите и оттук цените на веригите на едро, за да може България да тръгне в една смислена посока.

Защото днес посланията за градеж са предпазливи, днес говорим за оцеляване и спасение на бизнеса и домакинствата от бича на инфлацията и кризите, които родиха “променливите” ни опоненти и изродената им четворна коалиция.

Тоест, ако отново влезем в изборна спирала ни очаква най-лошият сценарий?

На най-прост език, липсата на парламент означава автоматична невъзможност за приемане на сериозно работещи мерки. Ако разсъждаваме хипотетично и предположим, че имаме парламент, който съществува два месеца и се разпуска, той ще има време да приеме само бюджет, който няма да бъде адекватен на проблемите, които ще се появят в началото на годината, защото бюджетът ще бъде приет декември, а правителството ще се разпусне в януари. Същевременно няма да могат да се гласуват компенсации и изменения в законите, които да са насочени към конкретни мерки за спиране на свободното падане.

Така че най-лошият сценарий е да се окажем без работещ парламент и без правителство. Според мен най-късно през май месец ще сме излезли извън всички нормални рамки за овладяване на икономическата криза при липса на работещ парламент.

Така че аз съм дълбоко убеден и вярвам, че можем да разсеем това обществено говорене, което предрича кратък живот на следващото народно събрание. Сигурен съм, че бъдещият парламент има хоризонт поне до местните избори догодина, когато ще има други редовни избори, дори не бих се учудил при една стабилна конструкция да изкара и четири години. Въпросът е как ще се справи първите месеци с цените на енергоносителите от една страна и цените на стоките от друга страна.

По време на предизборна кампания като кандидат Вие всеки ден сте в различни населени места. Промениха ли се от миналите избори досега посланията и целите Ви?

Този феномен е много интересен, как само за 7-8 месеца променихме наратива на кампанията. В предходната кампания говорехме за градеж, за продължаване на проекти, за строеж на пътища, за индустриални зони и това беше фокусът на предната кампания. В тази кампания говорим за оцеляване. Как ще си платим сметките, как ще изкараме зимата и чак след това, евентуално, в някакво обозримо бъдеще да подновим въпросните проекти. Изключително болезнено е, особено за човек като мен, който винаги е искал да вървят сериозни местни проекти. В момента спряхме да говорим с избирателите как ще оправим улиците, индустриалните зони, в момента говорим за това как ще оправим цените на тока, парното, храните. Върнахме сме в  1997 година.

Защо според Вас съществува този феномен,  при който ако изпълнителната и местната власт са от различни политически сили, към населеното място не се отпускат държавни средства за реализацията на различни проекти и като цяло се пречи на местното управление?  В крайна сметка, преразпределението на средства от бюджета и реализирането на проекти на местно ниво са способ за повишаване благосъстоянието на гражданите, а не на кметовете или общинските администрации.

Преди години вярвах, че сме надскочили тази партизанщина, че отношението на държавата не зависи от това, кметът на населеното място от коя политическа сила е, а значение имат само проблемите в общината.

Например когато стана водната криза в Перник, правителството отдели един голям ресурс, за да помогне, а кметът на Перник е от БСП.  Това беше напълно нормално и напълно естествено.

Ако се върнем в последната година, там има една илюстрация и тя е достатъчна – държавата реши да похарчи, като за последно, едни милиони за общините, за да си направи ПР, че е дала нещо за тях, тъй като 7-8 месеца преди това не бяха отпуснати нито лев за общините, затова Министерски съвет реши да организира нещо като мини конкурс, за да класира различни общински проекти по точкова система и да ги класира по същия начин.

Врачанският проект  беше класиран в първата десетка, но Враца не видя пари. За илюстрация пари не видяха и Ловеч, и Монтана. Всички пари отидоха в община Гоце Делчев. Тази община получи 23 млн. лева финансиране за сметка на общини като Враца, Монтана и Ловеч. Така коалицията се опита да злепостави управлението на ГЕРБ, но резултатите са прекалено видими, за да се скрият. Така обаче оставиха прекалено много проекти на трупчета и ощетиха хората в населените места.

На трупчета е и пещерата “Леденика” и това е болна тема за врачани. Историята с Леденика е по-скоро смешна, отколкото трагична. Този имот не е завещан на държавата, а на общината.

Смешно е, че държавата реши да отнеме имота, без да може да го стопанисва. По мои проучвания вече бившият областен управител е обикалял държавни структури, за да ги моли да стопанисват имота. А това са държавни структури, които нямат капацитет и възможност да развиват стопанска дейност, нито пък някога са се занимавали с нещо, което да прилича на туризъм.

Да не говорим, че работещите в пещера “Леденика”  са специално обучени, вече близо 10 години работят там, така че историята е комична, но показва отношението на четворната коалиция към общините, които се управляват от ГЕРБ.

Защо е важно за общините да имат свои представители в националната изпълнителна власт?

Вярвам в естественото развитие на политиците и за мен то трябва да започне от местната власт. Първо човек трябва да участва в местната власт под някаква форма, без значение дали е бил кмет, зам.-кмет, директор на дирекция, секретар на община. Той би трябвало да има опит в общинския съвет, да е бил общински съветник, след това този човек, който вече познава местните проблеми, може да търси развитие в централната власт. Затова според мен всяко добре устроено правителство трябва да включи достатъчно хора от местната власт, за да може да работи правилно.

Какви са основните приоритети на ГЕРБ в тази кампания?  За кой от тях Вие бихте били най-полезен с работата си като експерт?

Ние сме единствената партия на тези избори, която има изградена програма, колкото и да има критици програмата, това е програма за управление. Приоритетите са видими – както стана дума, в обозримото бъдеще да “укротим” икономиката и цените. След това да довършим тези големи структурни проекти, които бяха започнати. Факт е, че колегите, разработили програмата , предвиждат изключително обемна дейност в областта на правосъдната реформа.

Лично аз виждам себе си в тази част на работата. Познавам добре конституционния модел, работил съм върху петата поправка на Конституцията като експерт в Парламента. Проблемите са ми пределно ясни, включително и решенията. Това, което следва да надскочим като общество е да спрем да говорим за хора и да започнем да говорим за институции. Не  трябва да имаме за цел да свалим от поста един конкретен служител на държавата, а да направим така, че всяка една институция в държавата да се съобразява с върховенството на закона.

Защо е важно хората да гласуват?

Във втора поредна кампания се прокрадва умората от усилието на поредните избори, усеща се недоверието в демократичния процес, последица от което е решението да не се гласува.
Чувам от различни хора,че от гласа им в избора не зависи нищо.
Не съм съгласен!
Народното представителство е призвано да разпределя нашите пари, да взима решение как да се разходват средствата, събрани от нашите данъци.

Да го разделим в две посоки.

На първо място за мен всеки човек, който плаща данъци трябва да гласува.  Изборът за Парламент е изборът за органа, който ще изразходва парите, които всеки от нас внася в държавния бюджет. Всеки от нас трябва да има думата за това кой ще изразходва нашите пари.

От друга страна има достатъчно на брой формати и партии, които участват, достатъчно на брой кандидати с различни профили, така че всеки един гражданин да намери за кого да гласува.

Не приемам израза, че “моят глас не носи стойност”. За пример ще дам изборите от 2014г., когато 3 гласа дадоха мандат на една политическа сила за сметка на друга политическа сила от нашия избирателен район. Тоест точно тези три гласа са безценни. Ако погледнем вътре в листите, преференциалното гласуване също размества подредбата на листите. В нашата листа вторият човек се излъчва с преференции.

Колкото повече от нас гласуват, толкова по-сериозно представителство ще излъчат и толкова по-стабилно управление ще има България.

Така че всеки глас е важен, гласувайте! Надявам се да изберете ГЕРБ-СДС като верния път за изход от кризата.

Гласувайте за ГЕРБ-СДС с №24 машинно и в бюлетината и за д-р Владимир Христов с преференция 104!

Купуването и продаването на гласове е престъпление!