Д-р Павлина Михайлова е председател на Сдружение „Лечение на Covid-19 с реконвалесцентна плазма”. Сдружението е гражданска инициатива, чиято цел е реконвалесцентната плазма да започне да се прилага по-широко в България, както се прави по цял свят.
За да се случи това,
хората трябва да бъдат информирани, че тези, които са преболедували, могат да спасят тежко болни, като дарят плазма, а лекарите да се обучат как да я прилагат.
С нея разговряме за спецификите, трудностите и ползите от това лечение.
Д-р Михайлова, при колко пациенти в България е прилагана тази терапия?
Все още нямаме такава информация, но може би при 50-100. ВМА имат най-голям опит, защото първи започнаха да я прилагат и вече имат над 25 „преляти“ болни. В САЩ в края на август FDA включи плазмата в схемата за лечение на тази нова болест. Въпросът е там, че донорите в САЩ и в Европа са много, докато в България все още малцина знаят, че могат да помогнат като дарят плазма.
Какво може да попречи на успешното излекуване на един пациент с плазма?
Една от целите на сдружението е да запознае лекарите с този метод на лечение и те да го прилагат правилно, а не в последния момент, когато всички други средства са изчерпани. Според едно ключово изследване, което беше проведено от Майо Клиник в САЩ,
плазмата може да намали смъртността до 50%, ако се приложи до третия ден от постъпването на пациента в интензивно отделение и ако в нея има много антитела.
Както знаете, реконвалесцентната плазма е ефективна, защото съдържа вируснеутрализиращи антитела и други фактори, които при среща с вируса, се свързват с него и го елиминират от организма. В резултат 3 дни след преливане на плазма ПСР-тестът би трябвало да се негативира.
Подчертавам, обаче, че ние говорим за прилагане на плазма като част от общата схема за лечение на КОВИД-19, която включва още няколко важни компонента като ремдесивир, кислородна терапия и други.
Знаят ли лекарите как да преливат плазма?
Има лекари, които много бързо усвоиха тънкостите, индикациите и контраиндикациите и са готови всеки ден да преливат плазма. Но тези, които за първи път посягат към нея, не знаят логистиката.
КОВИД-плазма се произвежда от Националния кръвен център и ВМА, като последната произвежда плазма предимно за собствените си нужди. Затова всички болници трябва да се обръщат към НЦТХ, като имат предвид, че плазмата в момента се брои на пръсти и в най-добрия случай могат да я получат на следващия ден.
Някои лекари не бързат да включват плазма, защото смятат, че това лечение все още е експериментално, но кое при КОВИД не е експериментално?
Сега работим с МЗ и БЛС за изработването на единен протокол, по който лекарите да прилагат плазма. Участваме с такъв протокол в компендиума на Медицинския екпертен съвет към Министерски съвет.
Имаме ли условия за съхранение на плазма и колко дълго може да бъде съхранявана?
Националният кръвен център има вече КОВИД-плазма отделение с ново оборудване за производство и съхранение на плазма. Такова оборудване се очаква да получат другите 4 кръвни центъра в страната – Варна, Плевен, Стара Загора и Пловдив, които кандидатстваха по проект на Европейската комисия и бяха одобрени (не съм сигурна за РКЦ в Пловдив).
Надяваме се до два месеца и те да започнат да работят.
КОВИД-плазмата може да се съхранява до 2 години.
Плазмата е 55% от кръвта, а 95% от плазмата е вода, другите 5% са протеини, белтъци, хормони и тн. За да се отдели плазма, се взема кръв, тя минава през апарат за плазмофереза, там се центруфугира, и всички клетки, като тромбоцити, електроцити, левкоцити и прочие се връщат на донора, а плазмата остава в едно сакче. Хубавото е, че плазма може да се дарява всяка седмица, дори през три дни.
Не е като да се дарява кръв – на 3 месеца. Плазмата се възстановява за 2-3 дни при по-богата на протеини храна.
При едно даряване се вземат около 3 сакчета плазма и, ако едно сакче има достатъчно антитела, то е достатъчно да елиминира вируса, тоест един човек може да помогне на двама или трима болни.
Кой плаща и финансира това лечение и целият процес изобщо?
Знам, че от НЦТХ предоставя плазмата безплатно на болниците, а дарителят получава малка сума и два дни платен отпуск.
Оказва ли влияние тежестта на протичане на заболяването върху броя на антителата в плазмата, има ли такива наблюдения?
Да, колкото по-тежко протича болестта – например, с температура, пневмония, толкова повече антитела организмът образува.
За това е добре лекарите да обяснят на пациентите, които изписват, че могат да помогнат на други болни.
Най-добри донори са мъже, които са били средно тежко болни, без придружаващи заболявания, а най-често търсената група е А+, защото тя се среща най-често при болните от КОВИД-19 (Ако в общата популация 45% са с А+, от КОВИД-болните 65% са с кръвна група А(+).
Вие как успявате да намерите донори?
Преди два месеца направихме група https://www.facebook.com/groups/818490042020801 и страница във фейсбук. В групата имаме вече над 2 300 съмишленици, които одобряват този метод, популяризират го, търсят донори.
Напоследък се обърнахме към предприятията, в които има клъстери. Например, с помощта на д-р Райкова от габровската болница и д-р Пенчоков от РЗИ – Габрово се свързахме с „Видима“, предприятие, където преболедуваха много хора. Дадохме им кратка анкета, с която всеки може да определи дали е подходящ за донор.
А критериите са следните:
възраст между 18 и 55 г., над 50 кг, да нямат придружаващи заболявания, да не карали хепатити, да не са имали кръвопреливания.
И сега предприятието ще се свърже с НЦТХ, за да обсъдят как да бъдат обслужени 10-12 души, които ще дойдат с бусче на фирмата и ще трябва да се върнат същия ден. Ние вече имаме дарения, благодарение на които можем да покрием пътните разходи на всеки, който е готов да дойде до София, за да дари плазма. Въпросът е там, че НЦТХ не работи в събота и неделя, а повечето хора работят през седмицата и това много ги затруднява.
Ако някой иска да дари плазма или има нужда от плазма, как трябва да постъпи? Може ли да се обърне директно към вас?
Да, всеки, който има въпроси за даряването, за това лечение, за споделяне на опит, може да се обърне към нас. Както на страницата ни във фейсбук или в групата така и на телефон 0898780380, ние сме насреща.
Д-р Чавдар Ботев и аз сме консултанти по лечение на КОВИД-19 с реконвалесцентна плазма. Вече направихме един уебинар за лекари с участието на д-р Ботев и д-р Симидчиев, който също е съучредител и член на сдружението.
Сега подготвяме нов уебинар с участието на анестезиолози за кислородотерапията и позицията на тялото при КОВИД-19.
Имам предвид т.нар. позиция пронинг, при която болният е по корем, с дупето нагоре и по пътя на гравитацията, леко като покашля, секретите заедно с вируса се стичат надолу – белият дроб се дренира и температурата бързо спада.
Важното е лекарите да настояват болните да редуват половин час седене на колене с половин час почивка в тази позиция през целия ден, както това се практикува в Русия, Германия, САЩ и много други страни.
Вече няколко болници в страната се снабдиха и с апарат, който позволява шестстепенно подаване на кислород, което може да отложи или направо да избегне интубацията.
Важно е болните да стигат навреме до болница, за да може да им се помогне.
Преди време ни потърси едно момче, чиято майка е с левкемия, била е на химиотерапия, веднага след това вдигнала температура, и въпреки че е с положителен PCR, в продължение на една седмица от 112 отказват да я хоспитализират, защото нямала „задух“.
Една седмица тя е приета в много тежко състояние.
Смятам, че хората с придружаващи заболявания трябва да постъпват в болница приоритетно, за да има възможност да им се помогне.
Плазмата е особено ценна в такива случаи – може да се прелее рано, преди пациентът да се е влошил.
Това е банковата сметка на сдружението, набираме средства за информационна и дарителска кампания, както и за апаратура.
Банкова сметка:
IBAN BG 04 PRCB 9230 1051 53 92 01
ПроКредит Банк (България) ЕАД
Източник: Право и Здраве
