Екипът в COVID отделението на МБАЛ “Христо Ботев” – Враца се движи “по ръба на бръснача”.
Любимият израз на вицепремиера Дончев се оказва тъжна реалност, в която оцеляват медицинските екипи, грижещи се за най-тежко болните от коронавирусна инфекция хора.
В отделението в една смяна работят две сестри, един лекар и един санитар. Екипите се сменяват на пет дни. За едната смяна обаче санитар няма и сестрите са принудени да вършат и неговата работа.
Условията са полеви, а три от леглата в стаите (наследство от бившето Кожно отделение) са счупени.
“Един от пациентите се влоши, наложи се да го вдигнем, за да го пренесем в интензивния сектор и леглото под него буквално се разпадна”, разказва нашият източник.
“Топлим се с печки, останали от Кожното отделение, защото парното е много слабо и едва се усеща, а в някои стаи изобщо няма.
Не всички пациенти в стаите имат шкафчета.
Медицинските екипи използват стара табуретка, служеща за подвижна количка, на която поставят перфузорите. ЕКГ апарата пък стои на земята, също като личните вещи на пациентите от Интензивния сектор.
Работата не ни плаши, но е много трудно и всичко правим сами. Имам един костюм, който изпирам и дезинфекцирам у дома, когато приключи петдневната ни смяна. Другите просто не отговарят на моя номер и не мога да работя с тях.
За пет дни имам 5 часа сън, краката ми са като топузи. Нямаме носачи и сме принудени сами да пренасяме пациентите, продължава разказа си нашият източник.
В интензивния сектор на отделението има четири реанимационни легла, които са предназначени за най-тежко болните пациенти.
Понякога и интубираните остават без лекарска грижа за часове. Това се случва, когато лекарят от COVID отделението трябва спешно да интубира пациент, настанен за лечение в Тубдиспансера.
За да стигнат от едното лечебно заведение до другото, използват болничната линейка, но понякога и нея чакат с часове. Последният пример е отскоро. Екипът е чакал повече от час болничната линейка, защото тя е била аварирала в ж.к. “Дъбника”. Докато стигнат до Тубдиспансера, пациентът вече не е имал нужда от лекарска грижа.
“Ние караме пациентите на скенер или на други необходими изследвания, или консултации. Никой не ни помага, а колегите ни ни гледат все едно сме прокажени”, разказва още нашият източник.
Освен грижата за болните малкият медицински екип трябва да решава и други проблеми.
Такъв е проблемът с постъпил в отделението агресивен пациент, който буквално изскубал системите, започнал да буйства и искал да напусне.
От Регионалната здравна инспекция обаче няма реакция и пациентът все още е в отделението и създава проблеми.
“И това не ни плаши, но ако има поне санитар,… за да не вършим и неговата работа. Ние имаме сериозни манипулации, които започват в 6.00 ч. с по 15 процедури на един човек сутрин, а сестрите са само две.
Към момента имат две кутии с маски, а шлем нашият източник си е купил сам.
Потърсихме за коментар директора на МБАЛ “Христо Ботев”-Враца, д-р Петър Керемедчиев:
“Санитар има, как да няма санитар? Как да нямат носачи, като нашите колеги отвън помагат? Имаме носачи, това им е работата.
В отделението има всичко необходимо, предостатъчно. Може да има и печки, но парното работи от миналата седмица, включително и там.
Как са счупени леглата? Аз съм влизал навремето, как са счупени? , това отговори на въпросите на репортера на “Зов нюз” директорът и продължи:
Това е най-тежкото отделение на цялата територия на областта като патология и според мен има всичко необходимо за това лечение. Условията не са луксозни, но са нормални.
Още малко съм тук. Просто ще напусна и то скоро.
Изобщо не ме интересува кой, какво говори. Истината е тази –
никой друг досега от лекари, сестри и санитари не желае да влезе в отделението. Кой, какво говори по телевизиите, не ме интересува.
Кой, колко легла иска да разкрива, не ме интересува.
Истината е, че аз финансирам тази дейност от май насам за всичко от собствени средства на болницата.
За COVID отделението съм получил средства само за април.
Това е едната истина. Другата е, че всичко, което е свързано с COVID-епидемията, не само финансиране на труда на персонала, ами всичко, което е свързано с тази дейност си го плащаме със собствени средства.
За един месец само за китовете за PCR лабораторията и за експресните тестове сме дали над 100 000 лв.” завърши д-р Керемедчиев.
————————————————————————————————————————-
Живеем “по ръба на бръснача”, лекуват ни “по ръба на бръснача”. И не, това не е изкуство, това е оцеляване “по ръба на бръснача”.
Но за лекарите и пациентите. За тези медици, които работят почти без екип, с количката за пренасяне на болни, взета от моргата на болницата, с многофункционалната табуретка, служеща за стойка на перфузори. Иначе има хеликоптери за превозване на болните от коронавирус…
Мария Димитрова
