На днешна дата, 31-ви октомври, светът празнува Хелоуин.
Празникът обичайно включва дейности като дълбаене на тикви, посещение на маскени партита, фойерверки, погаждане на номера, разказване на страшни истории и гледане на филми на ужасите.
Костюмите за Хелоуин обикновено копират тези на свръхестествени фигури като чудовища, призраци, скелети, вещици и демони.
С течение на времето към тях се добавят и костюми на популярни герои от научно-фантастични филми, на известни личности, много популярни са и костюмите на нинджи и принцеси.
Празникът води началото си от древните келти, които посрещали своята Нова година Сауин в края на октомври.
Те живеели с вярването, че в нощта срещу нея починалите през изминалата година навестяват земята в търсене на живи тела, в които да се вселят.
За да се предпазят, келтите гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно – обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията. Събирали се около огньове, запалвани от друидите жреци, устройвали гадания.
Подобен на този е древният езически ритуал на кукерството, където присъстват същите атрибути – маски с рога и зловещо изражение, животински кожи като целта е гонене на злото.
Християните вярват, че душите след смъртта и Божия съд не се връщат на земята.
През 853 г. от Боговъплъщението, от Рождество Христово папа Григорий IV, в опит да замени съществуващия езически ритуал, утвърдил 31 октомври като ден на Вси Светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици.
Черното и оранжевото са традиционните цветове на празника.
По пътя езическите ритуали, лудите легенди и природните феномени се преплитат, за да създадат една приковаваща история, която е частично реалност, частично измислица и ужасяващо забавна.
Интересна приказка е историята на тиквите за Хелоуин или фенерите, тяхното значение като декорация за Хелоуин и защо са издълбани.
Въпреки че легендарният конник без глава и неговата тиква плашат американците от поколения насам, истинският произход на фенерите се връща назад от векове, до традициите на Стария свят в страни като Ирландия, Англия и Шотландия.
Келтски ритуали
Концепцията за използването на кръгъл плод или зеленчук за представяне на човешкото лице датира от хиляди години в някои европейски келтски култури.
Празникът също се е развил от практически съображения, защото металните фенери били доста скъпи, затова хората изпразвали ядливите грудки. С течение на времето те започват да издълбават лица и дизайни, които позволяват на светлината да преминава през дупките, без да гаси пламъка.
Човешки слабости и трикове на природата
Произходът на фенерите не се ограничава до продукта; терминът се отнася и за хората. Според речника на Мириам Уебстър във Великобритания е било обичайно да наричат човек с неизвестно име „Джак“. Например, нощен пазач е бил наричан „Джак с фенера“.
След това има ирландска легенда от XVIII век: Скъпият Джак, нежелан, за когото се говори, че е ковач със склонност към злодеяния и алкохол. Има десетки версии, но често срещано повествование е, че Скъпият Джак два пъти е подмамил демона. Когато Джак умрял, му били забранени и рая и ада. Но демонът се смилил над Джак и му дал въглен от жарава, за да запали фенера си, докато се скита между двете места завинаги, вдъхновявайки името Jack-of-the-Lantern или jack-o’-lantern.
Приказката обяснява също ignis fatuus, природен феномен, който се среща и в блата, като тези в ирландската провинция и който произвежда трептящи светлини, докато газовете от разлагащите се органични вещества изгарят. Тези прахове били преименувани на jack-o’-lantern, тъй като приличали на „плаващ пламък, отдалечаващ се от пътниците.
Ако се опитате да проследите светлината, можете да паднете в мивка или блато или да се удавите. Хората смятали, че това е „Джак с фенера“, изгубена душа или призрак.
Пристигане в САЩ
И все пак, дотогава традицията на „Джак с фенера“ се е утвърдила в Новия свят и се появява в американската литература и медии. Писателят Натаниел Хоторн споменава в един от разказите си от 1835 г. Големият карбункул и отново през 1852 г. във „Фадъртоп“, разказ за плашило, чиято глава е издълбана тиква.
Легендата за конника без глава от Уошингтън Ървинг, кратка история, публикувана през 1820 г. и преиздадена през 1858 г., задвижва тиквата в американската култура повече от всякога.
В разгара на повествованието конникът без глава хвърля издълбана тиква върху Ичабод Крейн, който никога повече не е видян. Но повечето от изображенията на този ужасяващ злодей го изобразяват с „Джак-фенер“, поради което историята се превръща в траен елемент на Хелоуин.
Легендата се смята за история за Хелоуин, вероятно защото е една от първите световноизвестни истории на ужасите. Тиквата започна да се свързва с този елемент на страх и затова се появява фенерът, защото е с хесианския войник, безглавия конник, независимо как се казва.
През ХIХ в. и началото на ХХ век пристигането на ирландски имигранти, носещо със себе си своите традиции и легенди, също помага за оформянето на историята на фенерите в Америка. Те открили, че тиквите, които не са местни в Ирландия, но са разпространени в Северна Америка, са много по-лесни за изрязване, отколкото ряпа или картофи.
Тъй като повече американци започнаха да празнуват Хелоуин, фенерът се появява като най-емблематичното му изображение.
Издълбаните тикви вече не са само с декоративна цел. Въпреки ужасяващия си външен вид, фенерите символизират приветливо чувство за общност.
На Хелоуин не отиваш в къщата на някого, ако той няма „Джак-фенер“.
Става въпрос за изграждане на общност, защита на добрите ценности в квартала. Тиквата и фенерът също си присвояват тези значения.
През последното десетилетие популярността на фенерите не намалява. Според Министерството на земеделието на САЩ през 2018 г. са събрани над 1 милиард тона тикви. Много от тях се озовават на верандите като фенери, макар че някои правят телевизионни участия в предавания като „Тиквени войни“ на HGTV или „Скандални тикви“ на хранителната мрежа.
