Един от великите българи, на които дължим кирилицата и Златния век.
На 23 декември 910г. се представя в Господа в Охрид един от Светите Седмочисленици, чието дело формира средновековната българска духовност, народност и култура.
Според изследователите той е по-голям брат на Климент Охридски и двамата са ”българи от Мизия” ( Македония), произхождащи от благороден род. Вероятно срещата им с Първоучителите Константин-Кирил и Методий се е осъществила по време на пътуването им около Брегалница или в Цариград, в Магнаурската школа. Наум и Климент участвали в екипа, подбран от Константин Философ, създал глаголицата.
Двамата неотлъчно участвали сетне във всичките им мисии, включително и тази при папа Адриан, който благословил четвъртата – славянска писменост, на която да се чете Светото писание и да се извършват богослужения.
В Рим Наум бил ръкоположен от понтифекса за презвитер (свещеник) и бил един от най-ярките помощници на епископ Методий във Великоморавското княжество, където обучените 200 книжовници покръстили и въвели във вярата на славянски език голяма част от населението
След смъртта на Методий известно време бил осъден на затвор заради противопоставянето му на немската културно-религиозна експанзия сред пасомите си.
Разпилените чрез репресии Кирило-Методиеви ученици не могли да запазят във Великоморавската държава посетите кълнове на знанието и славянската култура, но неколцина от тях – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий успели да се доберат до най- западната българската област с център Белград, откъдето боритарканът с почетна стража ги изпратил до столицата Плиска.
Започва великото дело по народностна идентичност
чрез създаването на българска учителна, творческа, катехизаторска и проповедническа дейност, ръководена от княз Борис с неуморните усилия на просветителя Наум.
Климент, който заминал за Охрид и Девол със същата мисия, създал там книжовно-иконописна школа, а в столицата под ръководството на Наум, наречен първо Преславски, се оформила прословутата школа с изключителни образци на литературата и изкуството, чиито представители са творците на “ Златния век” който оформил трайна и устойчива българска народност.
Йоан Екзарх, Константин Преславски, Черноризец Храбър са само известните нам стотици български талантливи умове, които поставили блестящите основи на българското образование и култура. Под ръководството и с учителския талант на колоса Наум, който и като духовник се отличил с пастирска изрядност, станало възможно свикването на Преславския събор през 893г., чиято блестяща подготовка се дължала именно на Наум, който бил свидетел на първото оттегляне на княз Борис от престола, връщането към езичеството на престолонаследника Владимир – Расате и подготвения преврат срещу него в полза на брат му Симеон, спешно извикан от Константинополската Магнаурска школа, за да заеме княжеския трон .
На църковно-народния събор в Преслав
през 893г. била въведена адаптираната от Климент за българите глаголица, наречена КИРИЛИЦА в чест на създателят й Св Константин – Кирил, столицата била преместена в Преслав, Симеон бил интронизиран за владетел, а Климент-за пръв български епископ.
Гърцизацията на българското общество, която византийският висш клир се опитвал да осъществи в младата християнска държава, се провалила, тъй като било подготвено и собствено духовенство. До тогава българските духовници били викарни епископи ( хореепископи) на гърците, а след Събора оглавили овакантените катедри.
Започва дългата борба с Византия за пълна българска Автокефалия (Патриаршия), започнала със светкавичния византийски контраудар с преместването на българското тържище от Цариград в Солун и избухналата първа в Европа търговска война, увенчана с българската победа при Българофигон, преминала през българо-византийските Симеонови войни и увенчала се с успех при цар Петър през 927 година.
Всичко това е поставено като цел пред българската държава именно от гениалните ученици на Св. св .Кирил и Методий- Наум и Климент.
В Охрид Наум заел мястото на брат си Климент
и продължил голямото му дело. На брега на Охридското езеро по негово указание бил построен храма “Св Архангел Михаил и Гавриил”, където бил погребан, след като си отишъл от света на осемдесет годишна възраст, извършвайки преживе и много изцерения, оказване на материална и духовна подкрепа на епархиотите си, създаване на нови културно-просветни средища чрез поучаване и активна пастирско-учителна дейност.
Приел монашеско пострижение непосредствено преди смъртта си. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити, защото, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни и получават изцерение.
Преп. Наум Охридски умрял на 23 декември 910 година, когато се и празнува неговата памет. Но навярно поради това, че тогава е зимно време, а при това и Коледен пост, още от дълбока древност Охридската архиепископия, закрита като самостоятелна през 1767 година, установила 20 юни като ден за по-тържествено честване на неговата памет.
”Св Наум“ е другото име на манастира, построен от гениалния българин.
Житиеписецът мун изрично известява, че Наум построил манастира си “със средствата и повелението на благочестивия български цар Михаил-Борис и неговия син цар Симеон”. В притвора на манастирската църква е изобразен княз Борис-Михаил като ктитор на манастира, най-стария днес съществуващ български манастир.
Въпреки че църквата е преустроявана на два пъти, издигнатият от Наум храм се е запазил като централно помещение на сегашния. Тази оцеляла до наши дни църква, с гроба на Наум Преславско-Охридски и с високохудожествените си стенописи от 1806 г., дело на зографа Търпо Константинов от гр. Корча (вероятно дебърски майстор, заселен там, или потомък на дебърски заселник), в които централно място заемат образите на княз Борис-Михаил, на светите Седмочисленици – Кирил, Методий, Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий, отделно на Наум, Климент и княз Йоан-Владимир, е най-вълнуващият пантеон на Първото българско царство и на неговия Златен век.
