На днешния ден в Бяла Слатина преди 124 години е роден големият български поет и публицист Николай Радев Хрелков.
По баща той е родственик на Любен и Петко Каравелови. Първоначално Николай Хрелков учи в родния си град. Учителка му е известната Санда Йовчева. Тя първа забелязва литературните му способности и го свързва с артистичните среди. Запознава го с Димчо Дебелянов, Николай Райнов, Александър Балабанов. Едва 16-годишен Хрелков заминава за столицата, за да продължи образованието си. Не успява обаче да да постъпи в Държавното художествено-индустриално училище. Продължава да пише и първите си стихове печати в периода 1919-1920година.
През 1922 година се сближава с големи български творци–
Антон Страшимиров, Гео Милев, Марко Марчевски, Христо Ясенов, Людмил Стоянов и други. Това изиграва огромна роля в бъдещето му на български поет. Стиховете му стават свидетелство за страдания и борби на българския народ, за бунтовен порив между двете световни войни. След арестуването на Гео Милев, Николай Хрелков се крие в провинцията и през юли 1925 г. емигрира с туристически кораб по река Дунав в Австрия, а от там във Франция.
Във френската столица заболява от туберколоза и през 1928 г. се завръща в България.
През 1931 г. работи като библиотекар в тогавашното Министерство на народното просвещение. Участва в сбирки и литературни четения, редактира издания, превежда и работи за общо обединение на творците, които стоят на общодемократични и антифашистки позиции. Към края на живота си се заселва в Горна Баня, където работи с големите в българската литература Елин Пелин и Александър Балабанов. Туберколозата го поваля точно там на 27 август 1950 година.
Творчеството на Хрелков се изучава в училище дълги години. Родният му дом в Бяла Слатина става къща-музей. Днес обаче той е потънал не само в забрава. Превръща се бавно в руина, която застрашава не само случайните минувачи, а и с това поколенията утре въобще да не знаят какво е дал региона на българската литература.
