От началото на март тази година, страната е разтърсвана от мощни протести в сектора на здравеопазването, водени от медицинските сестри. Освен за достойно заплащане и условия на труд, медицинските работници поставиха своите искания и за пълна реорганизация на здравеопазването – връщане на медицинските стандарти, изхвърлянето на частните дружества и стоп на търговията с човешкото здраве.
След години на пазарни реформи здравеопазването у нас колабира под натиска на трайно задлъжняване, липса на кадри, тежки условия на труд и ниско качество на предлаганите услуги, за които в същото време българския пациент доплаща най-много в цяла Европа.
На този фон, исканията на медицинските работници безспорно звучат като единственото разумно решение на проблемите или поне като стъпка в правилната посока. Те изразяват и исканията на мнозинството от пациентите и обществото като цяло. Затова, за някои хора може би изглежда странно, че срещу сестрите са се изправили така яростно редица мощни държавни и частни институции, които от месеци се опитват да подкопаят усилията на сестрите, като омаловажават протестите им, всяват страх и сипят заплахи срещу протестиращите, а наскоро преминаха и към директни репресии, уволнявайки една от водачките на протеста в София от частната болница Токуда. Очевидно борбата за качествено и достъпно здравеопазване пречи на нечии интереси. В този текст ще назовем проблемите с техните имена. На фона на протестите на медицински работници от цялата страна и постоянната заплаха от фалити на болници, наблюдаваме един безкрайно повтарящ се цикъл: държавата плаща дълговете на болниците – и започва трупане на нови. Системата на здравеопазването в България може лесно да бъде описана с една дума – парадоксална. Но както скоро ще се убедим, парадоксите лесно могат да бъдат обяснени с алчността на управниците и милионерите.
Най-явният парадокс е, че държавните и общински лечебни заведения редовно потъват в дългове, а страната е наводнена от частни болници. Размерът на частните инвестиции в здравния сектор се оказва една от най-строго пазените тайни. Умишлено или не, Министерството на здравеопазването, отказва да води точна статистика за броя на многопрофилните болници и клиниките, построени с външни капитали. Знае се само, че от около 350 болници, работещи в България, повече от една трета са частна собственост, което е далеч над средното за Европа.
Според първия директор на Националната здравноосигурителна каса д-р Илко Семерджиев в нови болници са вложени над 5 милиарда лева. Кой инвестира в отрасъл, който ни представят като губещ? Оказва се, че не само лекари.
Кой печели от търговията с нашето здраве?
Тихомир Каменов, който натрупа състояние от търговия с лекарства, всъщност е юрист. Освен веригата аптеки „Търговска лига“ той притежава и 6 кардиологични клиники в различни градове. Публично заявява, че най-разумно е да се влагат пари в здравеопазването.
По неговите стъпки върви д-р Михаил Тиков от Пещера, чието име нашумя заради връзките му с кмета на Пазарджик Тодор Попов. Тиков също като Каменов започва бизнеса си с лекарства, а сега притежава болниците „Софиямед”, пловдивската „Пълмед”, пазарджишката „Здраве” и още една АГ клиника в столицата. Даже беше кандидат за шеф на лекарския съюз през 2009 г. Каменов и Тиков основаха и частни здравноосигурителни фондове – съответно „ДаллБогг” и „Св. Николай Чудотворец”, но след като трябваше да ги превърнат в застрахователни, Тиков продаде своя на „Еврохолд България”.
Но вероятно най-парадоксални са шефовете на болница Токуда. Известна още и като Аджибадем Сити Клиник, тя е най-голямата частна болница в България и е част от здравната верига на Аджибадем – една от най-големите медицински структури в Турция, която пък е част от базираната в Малайзия финансова групировка IHH Healthcare Berhad, собственост на американската Сити Банк съвместно с японския банков и бизнес конгломерат Митсуи.
За директор на българския клон на конгломерата, управляващ болница Токуда в София е поставен Ангел Ангелов, скандален бизнесмен собственик на компания Градус, най-големият производител на птиче месо в България, луксозни изби и редица други заводи, фабрики, хранителни и преработвателни компании в страната.
Преди 2 години в Нова Загора жители на града се вдигнаха на бунт срещу една от фабриките за биогаз на Ангелов, която трови града от години. Името на бизнесмена бе замесено и в скандала с незаконните ферми за норки, отново собственост на Ангелов, срещу които се изправиха хиляди граждани и бе събрана подписка от над 20 000 подписа, но вместо това правителството гласува лобистки закон узаконяващ нелегалния бизнес на хранителния бос.
Империята на младия бизнесмен Ангелов и топлите му връзки с властта не са негово постижение. Семейството натрупва милионите си в началото на прехода, през 1992 година, когато бащата на директора на Токуда – Иван Ангелов заграбва редица държавни имоти за жълти стотинки. Като типичен милионер от прехода той закупува с пари със съмнителен произход птицекомбинати още в началото и средата на 90-те. След приемането ни в ЕС е разследван от ОЛАФ за злоупотреби по ИСПА и САПАРД. Днес Иван Ангелов заедно с брат си Лука Ангелов и сина на Иван и директор на Токуда Ангел Ангелов управляват най-голямата птицекланица на Балканите и са най-големият производител на птиче месо в страната. Състоянието им се оценява на стотици милиони левове.
Това са хора, които не биха вложили пари, ако не очакваха печалби, и щяха да се откажат, ако губеха. Но здравеопазването в България стана огромен бизнес, а най-доходната му част е болничното лечение. Не случайно в тази област има и чуждестранни инвестиции, най-голямата от които е болница „Токуда”. Само 4 години след откриването си „Токуда” е вече на челните места по приходи от здравната каса.
Във финансовите отчети от Токуда отчитат сравнително малка печалба, но парите изтичат по друга линия – десетки милиони левове се плащат всяка година на компанията майка „Токушукай София ЕООД” за “стоки и услуги”.
От болницата отказват да разкрият какво са купили, въпреки че Законът за достъп до обществена информация ги задължава. Тук е важно да споменем, че макар че е частна, болницата има приходи главно от публични средства – близо 80 на сто от парите й идват от здравната каса. Възможно е тези десетки милиони да са скрито връщане на капитала, вложен от чуждестранните инвеститори (с цел укриване на печалба, респ. избягване на данъци). Ако пък наистина са купени реални стоки и услуги, какви са техните цени и защо за тези стоки не е проведен търг? Бившия изпълнителен директор на „Токуда” и председател на Националното сдружение на частните болници д-р Явор Дренски отдавна настоява Законът за обществените поръчки да не се прилага за тях.
Ако здравеопазването е бизнес, никой лекар не би трябвало да работи с „нелоялен” партньор като НЗОК. Но болниците, които се оплакват от здравната каса, не само не се отказват от нея, ами се редят на опашка, за да сключат договори за колкото може повече клинични пътеки. Защото няма платежоспособно търсене – хора, които да си плащат за лечение от джоба. За ведомствените и някои специализирани болници държавата дава повече от 500 млн. лв. годишно, а общините изобщо са се отказали да издържат своите лечебни заведения – приносът им от близо 100 млн. лв. през 2010 г. е спаднал на по-малко от 15 млн.
Затова пък в бюджета на НЗОК парите за болнично лечение растат главоломно. Първият бюджет на НЗОК, включващ здравноосигурителни плащания, е малко над 257 млн. лв. Днес бюджетът на НЗОК е почти 4.3 млрд. лева от които главната част ще си разделят пак болниците – за услуги, лекарства и консумативи. Обаче парите не им стигат, защото частните болници се множат като гъби и всяка се опитва да се впие в здравната каса за да изсмуква публични средства.
Тъй като НЗОК няма право да откаже договор на болница, нейните контрагенти са вече 369. Само в София при население от 1,2 млн. души има над 90 клиники, половината от които са частни . Лондон с 8 млн. жители има 80. По брой на болничните легла България отдавна е изпреварила средното равнище в Европа – у нас през 2013 г. те са били 663 на 100 хил. души, а в ЕС – 545. Изглежда, че това би трябвало да е в интерес на пациентите, но всъщност не е така. Колкото повече дава касата, толкова повече доплащаме. Това е поредният парадокс.
Българите доплащат най-много за здраве
Вече 80 години в София, а може би и в България не е открита нито една детска болница. При 138 нови частни болници, издигнати само за последните 20 години. Защо?
Истината е, че защото болници се строят заради клиничните пътеки. За тях касата плаща по цени, определени в Националния рамков договор, който подписват лекарският съюз и НЗОК. Има добре и зле платени пътеки, което зависи главно от това каква специалност имат ръководителите на двете институции, министърът на здравеопазването и шефът на здравната комисия в парламента. Всеки знае, че не е вечен на поста си и гледа да осигури добри пари за своята специалност, докато е на властови позиции.
Затова има закономерност в откриването на нови клиники. Повечето от тях са специализирани, многопрофилните като „Токуда” са по-малко, защото инвестициите в тях са големи. Преди десетина години най-добре платена беше инвазивната кардиология, тъй като клиничната пътека е между 2000 лв. и 10 000 лв. (шеф на здравната каса беше кардиохирургът проф. Генчо Начев). От 2010 до 2014 г. специализираните болници от този тип са се увеличили от 33 на 50. В София има 6 кардиохирургии, докато в Берлин с 3,45 млн. души население са 2. Количественото съотношение е близо 6:1 в полза на софийското здравеопазване. Качественото е 6:1 в полза на берлинското.. Количественото съотношение е близо 6:1 в полза на софийското здравеопазване. Качественото е 6:1 в полза на берлинското..
Междувременно се подобри финансирането за оплождане ин витро и няколко клиники с такава дейност прераснаха в АГ болници (шефът на здравната комисия в парламента по царско време доц. Атанас Щерев и министърът в първия кабинет Борисов, д-р Стефан Константинов, са гинеколози).
„Цените на пътеките са променяни без никакво основание в зависимост от лобито, което е в касата – казва бившият управител на столичната болница „Иван Рилски” Дечо Дечев. – Имаше силен период на гастроентеролозите, тогава повишиха гастропътеките. Ортопедите успяха да вкарат правилото касата да плаща изкуствените стави, 1200 лв. Това доведе до мигновено повишаване на ставите и в момента пациентът доплаща толкова, колкото даваше преди за цялата става.”
Последните хитове са химиотерапията и диализата – една трета от новооткритите лечебни заведения са диализни центрове. В Пловдив създадоха частна онкоболница, а химиотерапия вече се извършва дори в софийската „Надежда”, започнала като център ин витро. Педиатричните пътеки пък се плащат лошо, затова няма частни детски болници. Разбира се, всички болници отчитат дейността си по възможно най-скъпите клинични пътеки, защото липсва контрол – НЗОК няма информационна система, за да следи болниците, така че се разчита почти изцяло на проверките на изпълнителна агенция „Медицински одит” (ИАМО). За тях ще стане дума по-нататък.
Освен това здравната каса не е единственият източник на доходи в здравеопазването. Вторият е пациентът.
Целия анализ, публикуван от Никола Петканов може да прочетете тук.
