Днес е Денят на българския художник

На 3-ти ноември Църквата почита паметта на св. Пимен Зографски – покровител  на българските художници. Затова неслучайно  днес е празникът на  българските художници, реставратори и иконописци.

За покровител на българските художници е обявен през ноември 1993 г. по идея на сдружението за възраждане на Софийското Светогорие (манастирите около столицата) “Св. Пимен Зографски”.

Според легендата, рожденното му име е Павел и след като разпродал имуществото си и се е замонашил на Атон. Там е получил името Пимен но когато станал 55-годишен Св. Георги му се явява и му поръчва да се върне при народа си като духовен водач.

Когато бил на 55-годишна възраст, явил му се във време на молитва небесният покровител на Зографската обител, св. Великомъченик Георги Победоносец и му съобщил Божията воля да бъде пастир на своя еднокръвен народ, който е останал без пастири.

Поради страх да не бъде измамен преподобни Пимен се посъветвал с един прозорлив старец и само като получил неговото съгласие, се отправил за България, която по това време пъшкала под османско иго.

Със себе си взел своя ученик Памфилий, който по-късно написал житието му. Плачещи, манастирските братя ги изпратили до границите на Зографския манастир.

В продължение на много години той обиколил почти цяла България. Най-напред бил в родния си град София и нейните околности, след това в Южна България и Бачковския манастир.

Дейността му обхваща и Северна България, където е посетил много градове: Видин, Силистра и др. С името му се свързват около 300 черкви и 15 манастира, повечето от които е изографисал сам. Сред тях са Черепишкият, Сеславският, Смиловският и Суходолският манастир.

Обиколил и цяла Северна България, посетил много градове като Видин, Силистра и др. Навсякъде проповядвал словото Божие, утвърждавал във вярата православния народ, с молитвата си вършел много чудеса, строил и ремонтирал храмове.

В Доростолската епархия с молитвата си дарил зрение на един слепороден, когото впоследствие по негово желание постригал в монашество.

Постороил, обновил около 300 църкви и 15 манастири, като собственоръчно ги украсявал със стенопис. Между тях са Черепишкия манастир във Врачанска епархия и Суходолския манастир (тогава) във Видинската епархия.

Към края на живота си преп. Пимен се завърнал в Черепишкия манастир, за да предаде тялото си там на земята. Скоро заболял тежко, предал на манастирските братя своето последно отеческо благословение, причастил се със светите Тайни Христови и починал на 3 ноември 1620 г. Преди смъртта лицето му просияло, а при гроба му ставали чудеса.

Впоследствие турски разбойници запалили Черепишкия манастир и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на Суходолския манастир открили гроба и пренесли нетленните мощи на преподобния в своя манастир, където трябва да почиват и досега. Този манастир някога се намирал в пределите на българската Видинска епархия, но сега се намира в Югославия, околия Княжевацка.

Мощите му са пренесени в Суходолския манастир (някога се е намирал във Видинската епархия, днес – в Княжевацка околия, Сърбия.