На 14 октомври Църквата почита преподобна Параскева или Петка Българска, наричана още Света Петка.
Петковден е един от големите народни празници, с които българите отбелязват края на топлото време и настъпването на зимата. Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници.
Зимният Петковден не е само празник в чест на св. Петка (Параскева) като закрилница на децата, но и дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта. От този ден започвали „сгледите” на младите, годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.
Традицията и честванията на Петковден датират от епохата, когато земеделието е било основно занятие, в което централно място заемало плодородието на земята /олицетворено от жена, даряваща живот/.
Петковден бележи и края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата.
Дотогава всичката земеделска работа трябва да е приключила, затова и народът казва „ На Петковден ралото да ти е под стрехата”. Или „Ако на Петковден грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място – зимата ще е тежка и снежна”.
Денят празнуват и овчарите – на Петковден те пускат кочовете при овцете. След това до Димитровден, докато трае оплождането на домашния добитък, жените не бива да работят с вълна, а ножиците се завързват с червен конец – „за да не се отваря устата на вълка”. Жените, които не спазват повелята, се вярва, че биват посетени от Света Петка – под формата на змия или съсухрена жена, която иска да ги умъртви.
Смята се, че ако човек облече дреха, ушита в дните между Петковден и Димитровден, ще полудее или ще заболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир. След оплождането на добитъка, по традиция, жените изпичат пресни питки и ги раздават, за да се роди здрав добитък.
Денят се смята за повратен и в този смисъл на Петковден в някои краища, се спазва обичая „полезване”. Според него, какъвто човек ти стъпи първи в къщата, определя късмета и здравето през цялата година.
Дните от Петковден до Димитровден имат митичен смисъл съответстващ на Мръсните Погани дни.
Тези дванадесет дни наричани още “вълче или вампирско погано” представляват сакрална граница между старата и новата година. В тези дни чудати и отвъдни същества бродят по човешките земи и светът е по-хаотичен и опасен.
На места се провежда съботата преди Петковден – Петковденска задушница, за почитане на мъртвите – раздава се подковки, поръсени с варено жито, подсладен ориз, диня и грозде.
На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове,
като най-големият, наречен „Света Петка”, се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо , благославя с него всички и раздава парченца. На трапезата на Петковден е хубаво да присъства: гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.
Имен ден днес празнуват: Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана, Кети.
