Чехия е големият трън в петата на всички онези, които вярват, че оцеляването и по-нататъшната интеграция на обединена Европа зависят най-вече от единната й валута. Вече десетилетие централноевропейската държава упорито се съпротивлява на всякакви призиви да кандидатства за еврозоната; ако преди от Прага се задоволяваха само с мъглявото “по-късно”, сега директно казват “ако изобщо някога”.
Чехия и България са две от седемте държави в Европейския съюз, които не са в еврозоната, но са задължени от договорите си за присъединяване да влязат в нея – само че без фиксирани срокове. Мнозинството от тези държави споделя, повече или по-малко, чешката позиция.
Швеция, която с референдум отхвърли приемането на еврото през 2003, отказва категорично да влезе в подготвителния механизъм ERM II, и по този начин нарочно не покрива критериите за еврозоната.
В Полша лидерът на управляващата партия Ярослав Качински заяви наскоро, че страната “ще загуби по един или друг начин”, ако приеме еврото. “Казваме “не” на еврото и “не” на европейските цени – искаме европейски заплати”, добави Качински. Управителят на Полската национална банка Адам Глапински настоява, че приемането на еврото “ще ограничи радикално” икономическия суверенитет, ще понижи конкурентоспособността и ще намали растежа на икономиката.
