“Изглежда на реалната си 4-годишна възраст. Висока е 90 сантиметра, слабо телосложение, сини очи, светло руси къдрави коси. Може би сега е в циганско семейство.” Това е старото описание, с което родители търсели изчезналата си дъщеря. Била е публикувана и в интернет и това неотдавна помогнало на семейство Моисеенко от Беларус да намери изчезналата си още през 1999 година дъщеря, рише РИА Новости. През всичките тези години Юлия била в приемно семейство в Русия. Изданието проследява историята на момичето и изяснява как 4-годишното момиче се е оказало на стотици километри от дома и как родители и дете се събрали 20 години по-късно.
Последната електричка
През октомври 1999 година бащата на 4-годишното тогава момиченце отишъл на пазара да продава картофи и взел дъщеря си със себе си. В тяхното Ново село се връщали с последната за деня електричка. По пътя таткото заспал, а когато се събудил, детето вече го нямало във вагона.
Семейството изпаднало в шок. Веднага познати и роднини пристигнали на крайната спирка, разпитали всички търговци на перона, разлепили снимки на малката Юлия, но това не помогнало. Детето просто изчезнало без следа.
Ориентири с 20-годишна давност
В местната милиция веднага вдигнали накрак целия личен състав. Претърсвали всички композиции, спирки, снимките на Юлия били разпратени по цялата страна. Данните за изчезналото дете били публикувани в ефира на много от местните медии.
Родителите се опасявали, че дъщеря им може да е открадната от цигани. Един от свидетелите разказал, че видял момиченце, коео приличало на Юлия заедно със смугла жена. Милицията обаче не могла да намери нито една следа, свързана с твърдението му.
Времето минавало, а семейството не могло да издържи – избягали от селото си. Там всичко им напомняло за огромната загуба. Не губели обаче вяра в чудото, че ще могат да намерят и да си върнат детето.
„Живеехме 20 години с надеждата.”, разказва майката на Юлия във видеоклип, записан от МВР в Република Беларус. „Всеки ден пътувахме, търсехме, пишехме обявления. Просто живеехме с надеждата, че ще я намерим”, обяснява изстрадалата жена. Следователите също не веднъж се връщали към делото за изгубената Юлия Моисеенко. Срещали се със семейството и разпращали описания по местните медии за публикуване. Работили по всички възможни версии. Не изключвали дори тази, че към изчезването на момиченцето може да е съпричастен нейният баща. Тогава още никой не се досещал, че детето трябва да се търси и в съседната държава.
Новият живот на момиченцето
Самата Юлия не знае как е изчезнала. Помни само, че сътрудници на милицията я намерили на жп гарата в Рязан. Както ще се изясни по-късно, това се е случило 20 дни след изчезването на детето от влака към Ново село в Беларус. Та от родното село до Рязан разстоянието е хиляди километри! Според откъслечните спомени на момичето, тя пропътувала разстоянието заедно с някаква непозната съпружеска двойка. Помни, че те непрекъснато ходели нанякъде и се криели от другите хора.
Тогава – преди 20 години Юлия охотно разказала на милиционерите в Рязан всичко, което знаела за себе си – назовала името си, как се казват майка й и баща й, по-малкото й братче и по-голямата й сестра. Фамилията обаче и точното място, на което живее семейството не могла да каже.
Както беларуските си колеги и руските униформени не се досетили да потърсят родителите и близките на детето в друга страна въпреки, че имало подсказки – периодично Юлия казвала странни за руския език думи бульба например, което от беларуски е картофи, но такава дума в руския няма. Никой обаче не обърнал внимание на това.
Момичето било настанено в център за деца, оказали се в сложна житейска ситуация. Няколко месеца по-късно, когато издирването на родителите й не дало резултат, тя е преместена с приемно семейство.
„Моите приемни родители имат още двама родни сина, които вече са мои по-големи братя. Много добри момчета са. Винаги са ме защитавали и дори, когато аз правех бели, те се застъпваха за мен и твърдяха, че те са виновни. Толкова беше забавно и толкова беше хубаво! Аз винаги ходех и на лагери, и на море. Родителите се занимаваха с мен, помагаха ми в уроците… Много съм им благодарна!”, разказала Юлия пред РИА Новости.
Така Юлия завършила училище, станала стоковед, а не отдавна постъпила и в медицински колеж. Има дъщеря от първия си брак. Тя самата не веднъж е опитвала да намери биологичните си родители.
Във века на интернет
Вероятно Юлия никога не би узнала нищо за семейството си, ако не било упорството на млад човек на име Иля.
“С Юлия ние се запознахме сравнително неотдавна, някъде през март. Тя ми разказа историята си и аз опитах да намеря за нея някаква информация. Хубавото е, че сме във века на интернета.”, споделя Иля.
По ключови думи и изрази „момиче Юлия”, „четири години”, „изгубено дете” той стигнал до беларуски сайтове и намерил статия, публикувана преди 20 години. Няколко дни Юлия и Иля обмисляли какво да правят. Накрая се обърнали за помощ към местната милиция.
„Аз цялата в сълзи питам мама: „Мамо, как ще реагираш на това, че ще се свържа с родните ми родители, ще го преживяваш ли, ще ревнуваш ли?” А тя ми отговаря: „Аз искам за теб най-доброто и ако ти не го направиш това сега, после цял живот ще страдаш.”, разказва Юлия за разговор с приемната си майка.
Униформените в това време отворили и проучили старото дело, някои детайли в разказите на Рязански жители и историите за изчезналото през 1999 година дете съв паднали. За да е сигурно обаче, специалистите направили няколко изследвания, а ДНК-експертизата потвърдила всичко накрая.
Неотдавна Юлия заминала при родните си родители и се запознала с тях. Сега обсъждат те да отпътуват към нея, защото тя решила да си остане в Рязан, за да си доучи. Момичето сега с охота казва на всички, че тя вече си има две майки и двама татковци.
Превод: Ралица Василева
