Всяка година на тази дата България чества Деня на спасението. Точно в 12 часа стотици хиляди български граждани спират за една минута, застават мирно и смирено. Сирени на болничните линейки зоват в знак на почит към загиналите за спасяването на човешки животи в мирно време.
Денят на спасенията е обявен за национален празник с решение на Министерския съвет от 20 декември 1912 година. Инициатор това да се случи е писателят лекар Тотко Найденов. Идеята е подкрепена от Съюза на българските лекари, Министерствата на здравеопазването и на вътрешните работи, КНСБ, КТ “Подкрепа”, Национален алианс “Живот за България” и др. И така 15 август 2005 година е обявен за Национален ден на спасението – в памет на загиналите при изпълнение на служебния си дълг лекари, полицаи, пожарникари.
България е първата страна в Европейския съюз и в света, която с правителствен документ отбелязва подвига и саможертвата на хора, които са обрекли себе си заради другите.
Причина да се избере датата 15 август за Ден на спасението е ужасният инцидент с автобус, в който д-р Стефан Черкезов се жертва и спасява 47 българи.
През 2005 година младият селски лекар д-р Стефан Черкезов загива, като преди това успява да спаси 47 души. Адска жега от сутринта бележи този ден в разгара на лятото. Участъковият лекар от село Стрелец пътува за Горна Оряховица. Автобусът е препълнен. Трудно се диша. Като уморен кон машината пъпли по шосето. Неочаквано камион връхлита отгоре й. Рейсът веднага лумва в пламъци. Взривната вълна изхвърля лекаря в канавката. Той е невредим. Пред очите му обаче десетки тела са се струпали пред вратата, търсейки спасение от огъня. Без дори и да се замисли, докторът се хвърля в горящия рейс и започва да вади пострадалите. Косата му пламва. Гаси я с ръце, но не спира дори за миг спасителната си мисия. Бялата найлонова риза се стопява на гърба му. Идват линейките, но доктор Черкезов моли екипите да помагат на другите.
„Качвай се, ти си най-пострадал“, настояват лекарите, познали в обгорелия мъж своя колега. Той отказва. Изпраща последната линейка и тръгва пеш. След малко идват да го вземат. Припада. Стене, гънещ се в ужасни болки и шепти: „Грижете се за другите. Аз умирам!…“ В ранното утро на 16 август предсказаното му се сбъдва. А няма още навършени 26 години. Изпращат го цялата болница, спасените пътници, родното село Виноград, където е вечният му дом. На този ден съпругата на героя Лидия е на 23 години, работи като счетоводител. Дъщерята му Антония е само на годинка.
Всяка година на 15 август колегите на д-р Стефан Черкезов от Търновската болница, носеща неговото име, полагат венец пред бюста му и с едноминутно мълчание отдават почит на лекарския му подвиг.
