Прокуратурата ще плати вместо Цветанов за "бебето във фризера"

„Едно живо бебе е умишлено умъртвено и не му е даден шанс!“

Това казва на 3 декември 2010 г. тогавашният вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов от парламентарната трибуна. Близо 9 години по-късно един от лекарите, за които той говори, окончателно спечели делото си и ще получи обезщетение. Така прокуратурата ще плати сметката, натрупана от Цветанов пред очите на стотици хиляди очевидци.

През 2010 г. Цветанов стига до извода за “умишленото умъртвяване”, след като е прочел стенограма от записани със специални разузнавателни средства (СРС) разговори между лекари от горнооряховската болница „Св. Иван Рилски“.

Случаят стана популярен като „бебето във фризера“ и противно на шокиращите твърдения на Цветанов и прокуратурата, разследването завърши безславно с постановление за прекратяване „поради липса на престъпление“. А разнасяните из медиите като убийци четирима лекари дори не бяха обвинени.

Сега държавното обвинение трябва да плати на един от тях обезщетение от 40 000 лева заедно с лихвата от 2000 лева. Д-р Михаил Милатович окончателно спечели делото си по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) на 3 юли, тази година.

Първите две съдебни инстанции приеха, че разследващите са „сринали“лекарската му кариера, като незаконно са разгласили информация от разследването срещу него, а Върховният касационен съд (ВКС) накрая не допусна за разглеждане жалбата на прокуратурата и решението влезе в сила.

Предисторията

Д-р Милатович бе арестуван заедно с колегите си Стефан Лазаров и Катя Гецова и шефа на АГ отделението в болница „Св. Иван Рилски“ д-р Димитър Сотиров на 30 ноември 2010 г. Тогава МВР побърза да информира, че те са заподозрени за умишлено умъртвяване на живородено бебе, но обявено за мъртво предварително.

Лекарите, които прекараха 24 часа в ареста, контрираха, че на 28 ноември 2010 г. 17-годишна жена от Лясковец е абортирала в 22-рата гестационна седмица. Според тях плодът е бил мъртвороден. Според изявления на д-р Лазаров, който изражда родилката, екипът се е опитал половин час да реанимира роденото, но без успех. На твърдението, че случайно минала покрай новороденото служителка в отделението забелязала, че то все пак се движи, от болницата отвърнаха, че е ставало думи за конвулсии.

В отговор Цветанов прочете на 3 декември 2010 г. стенограми от няколко шокиращи разговора, които според него доказват умишлено убийство. Разговорите бяха между директора на болницата д-р Миролюб Кожухаров и негови подчинени. Министърът тогава разясни, че разговорите са водени часове след “престъплението”. И Окръжната прокуратура във Велико Търново даде извънредна пресконференция, на която бяха прочетени подслушаните разговори.

Цялата тази хронология бе предшествана от спешна размяна на писма между зам.-окръжния прокурор на Велико Търново Светослав Калчев и Цветанов. Първо обвинителят поиска от министъра да декласифицира протоколите от СРС-тата. След това Цветанов поиска разрешение от Калчев да ги разгласи и всичко се озова в медиите. Впоследствие Цветанов дори бе проверяван от прокуратурата, защото Законът за СРС (ЗСРС) не допуска резултатите от използването на този способ за разследване да се ползват за цели, различни от тези на наказателното производство. Но очаквано не намери данни, за да го обвини.

През май 2013 г. стана ясно, че деветорна съдебно-медицинска експертиза напълно оневинява горнооряховските лекари. Затова и делото бе прекратено без те да бъдат привлечени към наказателна отговорност. За разлика от началото на разследването обаче, нито прокуратурата, нито Цветанов отбелязаха неговия края с такава публичност.

Претенциите на лекаря

Именно на това обръща внимание и д-р Милатович в иска си за 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, който бе уважен в пълен размер от съда.

​„И до ден днешен доверието на хората в мен не е възстановено, а броят на пациентите ми продължава да е по-малък, отколкото преди обвиняването ми. Мнозина мои колеги, включително работещи в други болнични заведения, се разколебаха в добрите си отношения към мен, поставяха под съмнение моята невинност и компетентност. Други започнаха да ме съжаляват и изгубиха уважението си към мен. Мнозина мои познати и приятели също промениха отношението си към мен и рязко се отдръпнаха. Приятелският ми кръг значително се стесни, много хора се притесняваха да общуват с мен. Дълго време дори появата ми на обществени места предизвикваше шушукания и коментари, което ме караше да чувствам изключително неудобство и да ограничавам до минимум социалните си контакти“, пише д-р Милатович.

По делото му са разпитани няколко свидетеля, които потвърждават претенциите му. Разказват и случай от лекарски симпозиум, на който ищецът дори бил нападнат вербално от негови колеги, които искали да го изгонят.

Решенията на съда

„В резултат от провежданите от прокуратурата медийни кампании – изяви пред медиите, даден нарочен брифинг, разрешения до други органи за разгласяване на информация, фактите относно разследването и участието на ищеца в разследваните събития са достигнали до широк брой получатели, а това е провокирало допълнителна негативна реакция сред хора, които при други обстоятелства не биха узнали за воденото разследване“, посочва по този повод Софийският градски съд (СГС) в решението си от 14 февруари 2017 г., с което уважава иска на д-р Милатович на първа инстанция.

Според магистратите безспорно е доказано, че „ищецът е бил изцяло отдаден на кариерата си, която била „срината“ от наказателното производство, а в обществото в града, където работи, ищецът бил наричан с определения като „убиец на детето във фризера“, „доктора от фризера“ и други подобни епитети“.

Съдът подчертава, че всичко това е следствие от необичайния начин, по който е водено въпросното дело – „показно арестуване, разгласяване на информация, а оттам са се умножили и вида и размера на настъпилите вреди“.

На 16 ноември 2018 г. Софийският апелативен съд (САС) потвърждава решението на първата инстанция, добавяйки някои мотиви, описващи поведението на Цветанов и прокуратурата като „противоправно“.

​„Разговорът между лекарите е бил записан със специални разузнавателни средства, разрешени по друго досъдебно производство. Гражданският съд няма право и задължение а преценява доколко използването им и публичното им разгласяване е в съответствие с разпоредбата на чл. 32 от ЗСРС, но публичното им огласяване по неприключило наказателно производство определено е противоправно поведение“, категорична е втората инстанция.

В решението на САС се отбелязва още, че „неправомерността на действията на прокурорите се изразява в това, че нарушавайки пезумпцията за невиновност, без да са събрани доказателства, на практика са създали в обществото убеждение, че ищецът е престъпник. Доказателство за противоправност на тези действия е и самото постановление за прекратяване на досъдебното производство“ – поради липса на престъпление“.

На 3 юли тази година ВКС слага точка на спора, оставяйки без разглеждане жалбата на прокуратурата срещу решението на втората инстанция. Причината е, че няма никакви допуснати нарушения по време на процеса.

Така, близо 9 години, след като бе показно арестуван и описан като убиец на бебе, д-р Михаил Милатович най-накрая успя да изчисти името си. Парадоксалното е, че според съда именно тези, които твърдяха, че е извършил престъпление, всъщност са престъпили закона. Но без никакви последствия.

Източник: www.svobodnaevropa.bg