На 6 ноември 2026 г. се навършиха 45 години от смъртта на Андрей Цветков (1893-1981 г.) – виден български просветен и читалищен деец, учител, училищен инспектор, историк, кравед, журналист и общественик.
***
Андрей Цветков (1893-1981 г.) – учителят, историкът, читалищният деец
Андрей Цветков е роден на 21 октомври 1893 г. в с. Долна Кремена, Врачанска околия.
Участва в Балканските войни 1912-1913 г. и в Първата световна война 1915-1918 г., след което завършва висше образование в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „История и география“.
От 1921 г. до 1940 г. е гимназиален учител във Враца, Плевен, Видин и София, а от 1940 г. до 1947 г. (с малки прекъсвания) – главен училищен инспектор по история в Министерство на народното просвещение.
Преподавател по история във Врачанската мъжка гимназия „Цар Борис ІІІ“ и директор на Врачанската девическа гимназия през 20-те години на XX век. Създател е на един от първите народни университети у нас – този към Читалище „Развитие“ – Враца.
Секретар на Врачанския окръжен читалищен съюз (ВрЧС) през периода 1924-1936 г., член на Управителния съвет и главен секретар на Върховния читалищен съюз (ВЧС) през периода 1936-1945 г. Редактор на вестник „Читалищно дело“ – печатен орган на ВрЧС и на списание „Читалище“ – печатен орган на ВЧС.
Има значим принос за основаването на редица читалища във Врачанско, активно подпомага тяхната дейност и работи за съхраняването на културно-историческото памет на родния край. Проучва десетки археологически обекти в региона, приет е за спомагателен член на Българския археологически институт.
През 50-те години на миналия век (1951-1960 г.) завежда Научноизследователския център в Националния музей на българо-съветската дружба в София. Впоследствие е председател на Историко-филологическата секция и член на Президиума на Съюза на научните работници (1962-1976 г.).
Автор е на повече от 15 исторически изследвания и монографии, между които „Тайните и революционни комитети из робството ни под турците в някои Врачански села“ (1938), „Начало на тайните революционни комитети в България“ (1940), „Историческата съдба на поляци и българи“, „Г. С. Раковски: Личност и дело.“ (1949, 1955, 1971), „Отбраната на Дряновския манастир“ (1960), „Бачо Киро. Сборник по случай 130 години от рождението му 1835-1965 г. (1965, в съавторство) и др.
Заслужил учител (1963 г.). Носител на орден „Народна република България“ – първа степен (1983 г.).
Съпругата му – просветната деятелка Елена Цветкова, по баща Чуранова (1891-1971 г.), е най-голямата дъщеря на българския революционер от Вардарска Македония, деец на ВМОРО Георги Чуранов, основател и ръководител на революционния комитет в родното му село Смилево, Битолско, участник в Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) и в Балканските войни 1912-1913 г.
Баща е на проф. Бистра Цветкова (1926-1982 г.) – виден български историк и османист, дългогодишен преподавател в Историческия факултет на Софийския университет; професор по история на Европейския югоизток и османска палеография в университета „Екс ан Прованс“, Марсилия (1974-1976) и доктор хонорис кауза на Страсбургския университет (1981); автор на над 400 научни публикации на български и редица чужди езици.
Андрей Цветков умира на 6 ноември 1981 г. в София на 88-годишна възраст.
