С много смях, движение и любими игри от миналото приключи последната етнографска работилница „Аз съм българче“ от програмата #КнижноЛято26. Финалната среща се проведе в двора на Етнографско-възрожденски комплекс „Св. Софроний Врачански“, където децата имаха възможност да се потопят в игрите, с които са израснали техните родители, баби и дядовци.
Специалистите от отдел „Етнография“ към Регионален исторически музей – Враца бяха подготвили забавно пътешествие назад във времето, показвайки, че за една истинска игра не са нужни телефони, таблети или скъпи играчки, а само въображение, приятели и желание за забавление.
Дворът на комплекса оживя с емблематичните детски игри „Царю честити, колко ти е часът?“, „Кралю порталю“, „Бъз“, „Ораторе, бораторе“ и „Счупен телефон“. Малките участници се впуснаха с ентусиазъм в игрите, които ги предизвикаха да бъдат бързи, съобразителни и да работят в екип, а смехът не стихна до края на срещата.
Финалната работилница постави символичен край на едно лято, изпълнено с открития и срещи с българските традиции. През изминалите седмици децата месиха обредни хлябове, работиха с вълна, запознаха се с тъкачния стан, създаваха шевици, разглеждаха възрожденски къщи, предмети от бита и традиционни накити. Всеки понеделник ги очакваше нова история, ново умение и още една стъпка към опознаването на българското културно наследство.
Организаторите отправиха специални благодарности към Силвия Гарванска, Йоана Нанкова, Александра Тодорова и Анелия Йорданова от отдел „Етнография“ при Регионален исторически музей – Враца, които със своите знания, търпение и отдаденост превърнаха всяка работилница в незабравимо преживяване за децата.
Посланието, с което приключи инициативата, е, че традициите живеят тогава, когато бъдат предадени на следващите поколения – а най-добрият начин това да се случи е чрез игра, любопитство и споделени преживявания.
