Седмокласници от 7.а и 7.в клас пресъздадоха една от най-вълнуващите сцени от романа „Под игото“ на Иван Вазов – „Радини вълнения“, връщайки публиката повече от век назад – в класната стая на Вазовата Бяла черква.
Инициативата се проведе под ръководството на г-жа Цветомила Димитрова – учител в ГЦОУД и преподавател по история. Чрез театрална интерпретация учениците показаха, че класическата българска литература може да оживее по въздействащ и емоционален начин, когато бъде представена със страст и въображение.
Началото на събитието постави Катрин, която в ролята на водеща откри представлението, а Стефи, като разказвач, изкусно преведе зрителите през драматичните моменти от сцената.
Особено силно впечатление направи Георги в ролята на Киряк Стефчов. С убедителна игра той пресъздаде надменността и злъчта на образа, познат на поколения читатели. До него Росен и Пламен, като негови придружители, естествено се вписаха в действието и допълниха напрегнатата атмосфера на изпита.
Ива се превъплъти в Рада Госпожина, представяйки образа с плахост и искреност, а Димитър като Бойчо Огнянов внесе увереност и достойнство – подкрепа за притеснените ученички в сцената.
Сред приятните изненади беше Велислав в ролята на даскал Климент. Макар обикновено по-сдържан, той показа впечатляващо сценично присъствие. С достолепие се отличи и Мартин, който пресъздаде образа на поп Ставри.
Колоритът на възрожденската сцена бе допълнен от Венислав като г-н Михалаки и Емануела в ролята на Райна. Елена (Милка), Цветилияна (Събка) и Юлия (Иванка) внесоха чистота и неподправена емоция в ученическите образи, а Лилия (кака Гинка) и Елизабет (баба Пенка) добавиха типичния народен колорит.
Към възстановката се присъединиха и ученици от 5.в клас, които допълниха атмосферата на „училището“, докато четвъртокласници наблюдаваха с интерес от публиката.
Емоцията от преживяното не приключи с аплодисментите. След представлението, когато учениците се върнаха към учебните си занимания, атмосферата в класните стаи продължи да носи възрожденски дух – вместо обичайната тишина звучаха български песни.
Инициативата показа, че когато литературата се преживява, а не само се изучава, тя се превръща в истинско вдъхновение за младите хора. Поздравления за всички участници и за г-жа Цветомила Димитрова, които доказаха, че българската класика може да оживее по впечатляващ начин в училище.
