„Живея на километър и половина от хижа Петрохан. Те бяха най-близките ми съседи.“
Така започва разказът на Павлин Антонов – човек, който е познавал лично двама от загиналите мъже в трагедията в планината.
„Да, бяха затворени. За пет години така и не пристъпих оттатък бариерата. Не съм и настоявал. Много не знам за тях, затова ще се огранича с това, което знам“, споделя той.
По думите му животът в планината е различен – суров и зависим от взаимопомощта.
„Тук не можеш да разчиташ на бърза помощ, полиция, пожарна, пътна поддръжка, снегопочистване, сметоизвозване… Можеш да разчиташ единствено на съседите си.“
Именно такива съседи били Ивайло и Пламен.
„Те са ме спасявали три пъти – караха ме през преспите до болница с тежка хипертонична криза. Погрижиха се за мен и животните ми, когато преди година си счупих гръбнака. Помагали сме си взаимно безброй пъти. Така правят съседите в планината“, разказва мъжът.
Той изброява и действията им, които според него са били изопачавани:
Оградили двора си, което отклонило туристическата пътека с около 50 метра. През лятото напомняли на берачи на боровинки да си събират отпадъците. Снимали бракониери. Гасели пожари.
„Толкова“, казва кратко той.
Павлин Антонов признава, че първоначално е искал да замълчи.
„По-лесно е, удобно някак. Докато не изпълзяха всякакви хора, да храчат злоба или да изкарат някой лев със сензационни заглавия. Един вид – заслужавали са да загинат…“
Категоричен е в едно:
„Не. Те бяха хора. Съседи. Това, което заслужават след такава трагедия, е мир на душите им.“
Той изразява съболезнования към близките на загиналите.
