Здравеопазването навлиза в 2026 г. без приет бюджет и в условията на предстоящи избори за Народно събрание. Правителството в оставка функционира, но не провежда нови политики, а ситуацията изглежда като временно решение, което само отлага ключовите проблеми. В същото време системата ще управлява огромен ресурс – очаква се Националната здравноосигурителна каса да разполага с близо 5,3 млрд. евро, а Министерството на здравеопазването – с още поне 770 млн. евро.
На този фон държавата трябва да започне да работи по мерки, които да гарантират поне минимално подобрение в ефективността на разходите и здравните резултати на населението. Това посочва анализ на Петя Георгиева от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Сред основните проблеми е финансовият модел на болничната помощ, основан на клиничните пътеки. Според анализа този механизъм стимулира болниците да търсят повече хоспитализации, вместо да насърчава по-ефективно лечение. През 2025 г. броят на хоспитализациите е надхвърлил 2,55 млн. по данни на Националната здравно-информационна система.
Друг ключов въпрос е съдържанието на клиничните пътеки – много от дейностите в тях могат да бъдат извършвани амбулаторно или в извънболничната помощ. Въпреки това пациентите често остават за болничен престой, а България изостава от редица държави в ЕС по развитие на амбулаторната дейност в болниците.
Анализът обръща внимание и на големия брой болници и легла за активно лечение. България е на първо място в ЕС по брой болнични легла спрямо населението – 864 на 100 хил. души при средно 511 за Европейския съюз, като този брой продължава да расте. Според експертите това води до разпиляване на ресурса и по-ниска ефективност.
Сериозен проблем остава и недостигът на медицински сестри. У нас на един лекар средно се пада една медицинска сестра, докато добрите практики показват, че съотношението трябва да бъде между 2,5 и 3. Това е особено критично в болничната помощ. Решението, според анализа, изисква държавна политика за привличане и задържане на достатъчно кадри, както и осигуряване на адекватни възнаграждения за сестрите и младите лекари-специалисти, така че поне наличните специалисти да останат в системата.
Не на последно място се посочва необходимостта от постоянен, строг и измерим контрол върху нарушенията и измамите в сектора. Според анализа затягането на контролния механизъм трябва да бъде непрекъснат процес с ясни резултати, които да се доказват и отчитат публично.
Изводът е, че възможности за реформи има, но ще зависи от следващите управляващи дали ще започнат реална работа за излизане от дъното на класациите по ниска очаквана продължителност на живота и висока предотвратима смъртност.
