Северозападна България продължава да изостава по ключови показатели за качество на живот, инфраструктура и демография, въпреки че на места се отчита икономическо раздвижване.
Това показват данните от анализа на Института за пазарна икономика (ИПИ) за регионалните профили на областите, който сравнява развитието на областите чрез десетки индикатори – икономика, пазара на труда, инвестиции, социална среда, управление и инфраструктура.
Враца: над средното по доходи, но с проблеми в пътищата, образованието и сигурността
Област Враца остава с относително по-високи нива на заплати и БВП спрямо Видин и Монтана, но ръстът е бавен, а ключови структурни проблеми продължават да натежават.
Данните показват, че чуждите инвестиции и приходите от износ се увеличават, но нивата им остават значително под средните за страната. Показателите за научно-изследователска и развойна дейност също са ниски, което подсказва ограничен капацитет за технологично развитие.
Проблемът с инфраструктурата остава водещ. Делът на пътната настилка в добро състояние е под средния за страната, а свързаността с обществена канализация е ограничена. В същото време областта е сред регионите с най-ниски местни данъци, което е облекчение за гражданите и бизнеса, но също ограничава възможностите за по-сериозни местни инвестиции.
ИПИ отчита и негативна тенденция при социалните индикатори. Демографската картина е неблагоприятна, продължителността на живота е ниска, а оценката за образованието се влошава – основно заради слабите резултати на учениците.
Отделно Враца е областта с най-много полицаи спрямо населението и с най-голям брой регистрирани престъпления – индикатор за тежка социална среда и проблеми със сигурността.
Видин: най-дълбока демографска криза и висока безработица
При Видин данните очертават най-тежката демографска картина сред трите области. Отрицателните показатели за механичен и естествен прираст се съчетават с ниски доходи и икономическа активност. БВП на човек е значително под средния за страната, а нивото на безработица остава високо.
Икономическата перспектива е ограничена и заради ниските инвестиции – както в дълготрайни активи, така и в научно-развойна дейност. Това означава, че освен че областта губи хора, тя трудно създава нови работни места и устойчив бизнес потенциал.
Монтана: слаб пазар на труда и тежък инфраструктурен дефицит
Монтана остава сред областите с най-сериозни проблеми в инфраструктурата. Пътната настилка в добро състояние е на много ниско ниво, което се отразява на свързаността, достъпа до услуги и икономическата активност.
Заетостта е по-ниска, а безработицата – висока, което поставя областта в трудна позиция за икономическо ускоряване.
Инвестициите и ПЧИ в Монтана също са ниски, а разходите за научно-изследователска и развойна дейност остават далеч от средните за страната, което запазва риска регионът да остане извън модерните индустриални и технологични процеси.
Общата картина: Северозападът остава „регион на контрасти“, но без стабилни двигатели
Общият извод от данните на ИПИ е, че Враца, Видин и Монтана споделят сходни хронични проблеми – неблагоприятна демография, ниска инвестиционна активност и недостатъчно развита инфраструктура. Разликите между тях са по-скоро в степента на уязвимост, отколкото в посоката на развитие.
Докато при Враца икономическите показатели изглеждат по-добри на фона на региона, социалните и инфраструктурните дефицити остават силно изразени. При Видин и Монтана кризата е по-дълбока и е комбинация от висока безработица, ограничени инвестиции и постоянен демографски отлив.
На този фон анализът очертава нужда от последователни политики, които да излязат извън „козметичните“ мерки като инвестиции в транспортна свързаност и базова инфраструктура, реална подкрепа за бизнеса и действия за задържане на хората чрез образование, здравеопазване и работни места.
