Играта на котка и мишка между директора на ОДМВ-Враца и подчинените му началници на районните полицейски управления вече звучи като анекдот.

monsieur bobo vratsa

Похватите в кадровата политика пък излизат извън рамките на родната област и достигат до бюрото на силовия министър.

В резюме: проблемът на жалбоподателя е, че два или три пъти е призован принудително, но къде и за какво не става ясно.

Ясно е обаче, че началникът на местното полицейско управление е лош, а директорът на ОДМВР-Враца, чието име е съвсем различно от описаното в жалбата, си: “гледа чодесно работата, закоето ас лично съдоволен”.

Според автора Манолов, началникът на местното РПУ, дори е изпаднал в откровения пред него и си е позволил да коментира директора “г-Янков”.

Още по-впечатляващо е откровението за цигански оркестър, пропътувал от село Гложене до “село” Мизия, за да може шефът на Козлодуйската полиция да играе кючеци.

Ако това е истина, все пак е пътувал цигански оркестър не за сметка на данъкоплатеца, за разлика от служебния “Лексус”, използван за лични нужди, чието гориво се плаща от пробития джоб на данъкоплатеца.

Какви мерки ще вземе министърът по жалбата предстои да разберем, но отворен остава въпросът, как едни жалби стигат до бюрото му, а други тънат в забрава години наред.

Извън сериозното, насладете се на правопис и пунктуация в изобилие.

По “почерка” и терминологията ясно личи, че авторът на “чодесната” жалба има поне бакалавърска степен.