Д-р Галина Лалковска – ендокринолог
Инсулиновата резистентност (ИР) се превърна в едно от най-обсъжданите метаболитни състояния в последните години.
Темата е навсякъде – в социалните мрежи, сред фитнес обществата, в женските групи, но за съжаление често е обвита в митове и крайности.
Затова предлагам един по-цялостен, научно обоснован, но и практически поглед върху състоянието – какво представлява, какви са симптомите, кои изследвания са наистина значими и какво казва съвременната медицина за храненето, физическата активност и превенцията при ИР.
Особен акцент ще поставя и върху тревожната тенденция за зачестяване на това състояние при децата. Инсулиновата резистентност е състояние, при което клетките на организма – най-вече мускулни, мастни и чернодробни – не реагират адекватно на инсулина, хормонът, който улеснява навлизането на глюкоза в клетките.
Панкреасът компенсира с все по-високо производство на инсулин, за да поддържа нормални стойности на кръвната захар. В резултат, глюкозата може да е „в рамките“, но нивото на инсулин е прекомерно високо – състояние, което с времето води до изчерпване на ресурси, възпаление и развитие на преддиабет или диабет тип 2.
Как можем да разпознаем симптомите?
Типичните признаци включват следобедна умора и желание за сладко или кафе в интервала 15–17 ч., силна сънливост след хранене, устойчиво натрупване на мазнини основно в коремната област, затруднено отслабване въпреки усилия. При жените често се наблюдават ПМС, акне, косопад по мъжки тип и нерегулярна менструация, особено при синдром на поликистозните яйчници. Чести са също така чувството на глад през няколко часа, раздразнителност при пропуснато хранене, нощно изпотяване около 3–4 ч. сутрин и т.нар. „мозъчна мъгла“.
Изследванията, които са от значение за диагностициране на ИР, не се изчерпват с глюкоза на гладно. Необходим е пълен панел: глюкоза и инсулин на гладно, HOMA-IR индекс, гликиран хемоглобин (HbA1c), обременяване с глюкоза и измерване на инсулин и глюкоза на 60 и 120 минута, липиден профил (особено триглицериди и HDL), чернодробни ензими, както и показатели като урея, креатинин и пикочна киселина.
Особено тревожна е тенденцията на поява на инсулинова резистентност при деца.
Причините са комплексни – заседнал начин на живот, все по-малко движение на открито, прекомерна употреба на екрани, небалансирано хранене с високо съдържание на захари и рафинирани мазнини.
Все по-често наблюдаваме млади пациенти с наднормено тегло, хормонален дисбаланс, ранно настъпване на ПКОС или метаболитен синдром. Това е не само здравословен, но и социален проблем, който изисква активна роля от страна на родителите, педиатрите и образователната система.
Митовете, които се разпространяват в интернет, често пречат на навременното диагностициране и адекватното лечение.
Един от тях е, че само хора с наднормено тегло имат ИР – не е вярно.
ИР се среща и при слаби хора с хроничен стрес, хормонални смущения или метаболитно прегаряне.
Друг мит е, че кето диетата или интермитентното гладуване са универсално решение – при някои хора помагат, но при други, особено жени в репродуктивна възраст, могат да доведат до още по-силен хормонален дисбаланс.
Нормалната глюкоза не е гаранция за метаболитно здраве – много хора имат нормална захар и високи нива на инсулин, което дълго време остава скрито.
Съвременната наука подчертава, че ИР е системно състояние, свързано с функцията на черния дроб, надбъбречните жлези, щитовидната жлеза, мускулната маса и качеството на съня.
Храната има значение – не толкова в броя на калориите, а в съдържанието и баланса на макро- и микронутриенти.
Дефицитите на магнезий, цинк, витамин D, хром, витамин B1 често са подценяван фактор за хронична ИР.
Мускулната маса е основен буфер за глюкозата и редовната силова тренировка значително повишава инсулиновата чувствителност.
Надбъбречният хормон кортизол също играе важна роля – хроничният стрес и недоспиването директно потискат действието на инсулина.
Какво работи на практика?
Редовно хранене на всеки 3–4 часа, протеин на закуска, ограничаване на индустриалните мазнини, грижа за черния дроб и щитовидната жлеза, приоритет на съня и умерена физическа активност.
При децата – по-малко захарни изделия, повече реална храна, движение, игра и най-важното – добър пример от страна на семейството.
Инсулиновата резистентност не е присъда, но не е и просто модна диагноза. Тя е сигнал, че тялото е под напрежение и компенсира чрез ресурси, които са ограничени.
Връщането към основите – храна, движение, сън и ритъм – е най-сигурният начин да си върнем метаболитното здраве.
А при децата – това е инвестиция, която не можем да отложим.
