В България няма нито една жива река,
алармира Световният фонд за опазване на дивата природа (WWF). На практика това означава, че няма река, която да не страда, поотделно или с притоците си от замърсяване и от пресъхване. Всички в страната имат прегради, които да спират миграцията на видовете в нея, от копаене за инертни материали или от канализиране. Това съобщават в нарочно писмо до медиите от Световния фонд за опазване на дивата природа.
Екоактивистите твърдят още, че в същото време, противно на възприятията ни, страната ни е сравнително бедна на водни ресурси
– те представляват едва 0,3% от територията ни. За сравнение –
при среден воден ресурс за света 8000 м3/човек/година, България разполага с едва с 2250 м3/човек/година.
Към момента, на 325 реки в страната ни има построени 270 водно-електрически централи, а още 200 са получили разрешение за строеж, посочват от WWF.
Свикнали сме да възприемаме ВЕЦ-овете като „зелена енергия“. На практика обаче те представляват преградни съоръжения, които
променят коритата, скоростта и течението на реките, и така блокират възможността за миграция на десетки видове риби и безгръбначни.
Рибните проходи, които се строят по изискване на закона, обикновено пропускат много малко риби и не им позволяват да следват обичайния си маршрут.
Като добавим останалите фактори като климатичните промени и унищожаването на крайречни гори, не е чудно, че се стигна дотук:
60% от рибните популации в Дунав и притоците му са изчезнали през последните 20 години.
А в Червената книга на България вече има 50 вида риба – 4 изчезнали и 46 застрашени. Сред тях са и есетрите, древен вид, на възраст от 200 милиона години, връстник на динозаврите.
Рибите са част от цели екосистеми, именно затова изчезването на един вид не е безобидно събитие.
То би довело до необратими промени в цялата среда.
Позитивното в ситуацията е, че има какво да направим. WWF, призовава за защита на европейския Закон, който регулира намесата на човека във водните басейни – Рамковата директива за водите на Европа.
Създадена през 2000 г., Директивата се преразглежда от Европейската комисия цели 19 години по-късно и сега е точният момент, в който всеки европейски гражданин може да поиска запазването ѝ като силен и ефективен закон за опазване на водата на континента.
