В България в периода 2012-2017 г. окръжните съдилища са постановили най-малко 102 присъди за умишлени убийства на жени от мъже.
В 95% от случаите убийците са се познавали с жертвите, в 70% те са били в близки взаимоотношения – роднини, бивши или настоящи партньори, а в 44 на сто от прегледаните случаи извършителите са бивши или настоящи партньори. Очевидна е корелация между взаимоотношенията на убийците с техните жертви и извършените престъпления.
Българският съд продължава да приема ревността за “смекчаващо вината обстоятелство”,
което е недопустимо, заявяват от Българския хелзингски комитет.
Изследването показва, че
всяка трета убита жена е била подложена на системно насилие от страна на убиеца си,
а всяка десета е търсила закрила от полицията по повод насилие от страна на убиеца. 62% от жертвите са убити в дома си.
Официалната статистика в България не включва данни за случаите на домашно насилие и другите форми на насилие срещу жени. Макар да са най-тежката форма на посегателство срещу личността обаче убийствата от този вид не се документират и анализират през призмата на обусловените от пола на жертвата специфики. Липсата на данни и анализи спомага единствено за прикриване на мащабите на проблема, на факторите, които допринасят за неговата устойчивост и на начините за неговото премахване. Българският хелзингски комитет заявява, че
не е възможно да се борим срещу “невидими” проблеми
и за да изкореним насилието, трябва първо да го направим видимо.