Социалният бюджет: каква е „пицата“ и кой получава парчетата

Лъчезар Богданов, ИПИ

Министърът на финансите нарича предложения проектобюджет за 2022 г. „инвестиционен и социален“. Няма особен спор в икономическата наука, че дългосрочният растеж е следствие от повишаване на производителността, което на свой ред изисква повече инвестиции както във физически капитал, така и в човешки капитал и технологии. Фискалната политика дава рамката на стимулите за предприемаческите начинания, спестявания и мотивацията за труд и развитие на уменията. За поредна година това е фокусът на Алтернативния бюджет на ИПИ с ниски данъци, по-ефективни  и реформи, които насърчават частните инвестиции, заетостта и повишаването на доходите. Тук обаче се спираме на предложените от управляващите приоритети в социалната политика.

Политиците се състезават в цветиста реч, затова ще си позволим една от често използваните при бюджетните дискусии в последното десетилетие метафори. И така, каква е „пицата“ на бюджета за социалните политики и доколко ще успее да нахрани нуждаещите се:

• За пореден път целият дебат е доминиран от пенсиите. Действително, над 76% от всички социални разходи са за пенсии, при това – без да се включват все по-амбициозните заявки за сериозно увеличение от средата на годината. Неразборията с добавките и изчисленията от последния месец още повече концентрира общественото и политическото внимание върху темата.
• Да обърнем обаче внимание на „другите 24%“ от „пицата“. Предложеният размер на социалните разходи без пенсии е над 4,6 млрд. лева – с точно 1 млрд. лева повече от очакваното изпълнение за 2021 г., или ръст от 27,6%; спрямо отчетните данни за 2020 г. нарастването е 31,7%.
• Доколко заложените трансфери ще постигнат резултат – от намаляване на бедността до подкрепа за по-добри възможности на децата и интеграция на уязвимите групи – зависи от структурата на разходите по програми и най-вече – от условията за насочване на средствата за разрешаване на всеки конкретен проблем. През 2022 г. около 55% от разходите ще бъдат за трансфери с осигурителен характер – казано иначе, различни обезщетения, изплащани от НОИ на осигурени лица. По своята същност, тези програми гарантират заместващ доход за лица, които иначе са заети на пазара на труда докато голяма част от бедните и изключените по една или друга причина от социалния живот не са осигурен.

Източник: Проекти на закон за държавния бюджет и закон за бюджета на ДОО

• Общо предвидените осигурителни обезщетения ще нараснат с 10,8% до 2285 млн. лева. До голяма степен това се дължи на устойчивото нарастване на осигурителния доход, което автоматично увеличава и размера на получаваното обезщетение. Голямата промяна е рязкото увеличение на подкрепата за родители на деца между 1 и 2 години от 380 лева първо на 650, а от април – до 710 лева на месец. Това решение практически удвоява разходите за тази програма. Важно е да се отбележи и че този доход не се облага и съответно получателите ще получават по-висок доход от работещи на минимална работна заплата.
• Средствата за социално подпомагане, които, поне на теория, следва да са насочени към различни уязвими и нуждаещи се групи, са около 45% от общия социален бюджет. Те ще доближат 1,9 млрд. – което е значително увеличение от 2020 г. от над половин милиард лева. Очевадно е обаче, че това се дължи на няколко програми – механизмът за лична помощ и финансовата подкрепа за хора с увреждания получават 300 млн. лева повече, месечните детски добавки се увеличават с 60 млн. лева, помощите за отопление – 40 млн. лева.

Източник: Проекти на закон за държавния бюджет и закон за бюджета на ДОО

•  Как обаче изглежда „от птичи поглед“ разпределението по приоритети? Над 60% от всички разходи за насочени към хора с увреждания – програми с широк обхват и без доходен критерий. Още над 18% представляват т.нар. „месечни надбавки“ за деца – програма с доходен тест, но с обхват от около половината деца в България при малък размер на помощта. Малко под 10% са целевите помощи за отопление – в страна с най-висока енергийна бедност в ЕС. Месечните помощи за отглеждане на дете до 1-годишна възраст, от която се възползват неосигурени – и предполагаемо, в голям риск от бедност – майки е с удвоен бюджет, но ще насочи под 2% от целия бюджет за социално подпомагане. Горе-долу толкова ще са еднократните помощи за ученици в 1-ви и 8-ми клас – а там доходният тест беше премахнат още от предишното правителство.  Месечните и други целеви социални помощи, които са насочени към най-бедните, ще се увеличат с 6,6 млн., но остават едва 2% от общите разходи.

Накратко – „пицата“ е доста по-голяма, но повечето парчета няма да достигнат до най-гладните. Вместо прецизиране на насочеността и адекватността на помощта (виж повече в становище на ИПИ), така че да се намалява неравенството, бедността и социалното изключване, виждаме най-значимо увеличение на разходите по програми, които са без тест за доходи и с широк обхват, а дори при прилагане на ограничения за доходите, помощите са недостатъчно, но разпръснати между голям брой получатели.