Когато става въпрос за кожата, хората трябва да знаят, че тя е най-големия орган, който освен че покрива тялото го предпазва и от външни влияния, както и осъществява единството между организма и външната среда.
Кожата има многобройни физиологични функции- защитна,терморегулационна, резорбционна, дихателна и обменна.
Тя участва в създаването и поддържането на имунитет, а влиянието на слънчевата светлина върху нея, е един от най-често коментираните фактори. Един от най-обсъжданите фактори влиящи върху кожата е слънчевата светлина.
Със сигурност читателите са попадали на различни теории за ползата и вредата от прякото излагане на кожата на слънце.
Най – важното, което не бива да забравяме не само за слънчевата светлина, но и по принцип в ежедневието е, че “Малките дози стимулират, умерените -задържат, т.е.малките дози пряка слънчева светлина имат своите ползи. Какво се случва може да се случи с кожата при системно и неконтролирано излагане на слънчева светлина? Реално човек е изложен на постоянното влияние на ултравиолетовите лъчи, на йонизиращите лъчения проникващи в атмосферата и на радиоактивните вещества на земната кора.
Увреждащото действие на светлината зависи от дължината на вълната, интензитета на лъчение, времето на експозиция, индивидуалната бариерна функция, наличието на фототосенсибилизатори и др.
Меланинът е важна съставка на кожата в защитата й спрямо ултравиолетовото увреждане. Естествената противолъчева защита се изразява предимно в абсорбация на УВ-лъчите от епдермалните протеини, аминокиселините и други субстанции на роговия слой, както и от меланина.
От външните фактори, стимулиращи пигментацията, най-голямо значение имат ултравиолетовите ъчи. Дълбочината на проникването на светлината зависи от дължината на вълната и е различна както за отделните индивиди, така и за различните участъци от тялото.
Ултравиолетовите дълговълнови А-лъчи предизвикват директна пигментация след 10-12 минути. Късите УВ В- лъчи предизвикват вторична (индиректна) пигментация, която е предхождана от зачервяване и настъпва от втория до деветнадесетия ден. Меланините предпазват подлежащите тъкани от остро и хронично увреждане от ултравиолетовата радиация, което се изразява с изгаряне, стареене или злокачествено дегенериране.
Те защитават от увреждащото действие на образуваните свободни радикали при облъчването, свързвайки ги като капан. Меланинът регулира биосинтезата на витамин D в кожата. Той е ключов за усвояването на фосфор и калции в човешкия организъм.
По този начин се оказва влияние върху здравословното състояние на костите, мускулите и нервната система. Ефектите върху кожата от дългия престой на слънчеви лъчи могат да се разделят да ранни и късни.
Ранните изменения варират от непосредствено слънчево изгаряне с различна степен на увреда на кожата до различни фототоксични и фотоалергични реакции.
Фотоалергичният дерматит възниква в резултат на формиране на алергени в кожата под влияние на слънчевата светлина.
Фототоксичният контактен дерматит наподобяващ слънчево изгаряне на кожата е в резултат от директното въздействие на ултравиолетовия спектър, активиран от фототоксични субстанции. Късните прояви са по-опасни.
Те са преждевременно стареене на кожата, хиперпигментации и евентуална поява на доброкачествени и злокачествени кожни тумори.
Най-силно въздействие върху кожата имат UV-A и UV-B лъчите, които се различават по дължината на вълните. UV-B лъчите достигат само до повърхността на кожата и причина за бронзовия тен, но и за различните степени на изгаряне. UV-А лъчите достигат по-дълбоките слоеве на кожата и постепенно водят до разрушаване на еластични и колагенни влакна, до увреда на кожата на клетъчно ниво.
Ефектите се проявяват след години. Те се характеризират с обилна поява на бенки, пигментни петна старееща кожа и някои кожни тумори.
С термина “Фотостареене” в дерматологията се описват измененията на кожата, които се получават в резултат от излагане на слънчева светлина.
Степента на фотоувреждане на кожта зависи разбира се от цвета на кожата и продължителността и честотата на излагане слънце. Хората със светла кожа развиват повече белези на фотоувреждане, в сравнение с тези с тъмна кожа.
При по-тъмната кожа тези белези се ограничават до появата на повече бръчки и неравномерна пигментация. Фотоувредената кожа се променя и състарява много по-бързо, сравнена с тази, която е защитена от ултравиолетови лъчи. Стареенето на кожата се дължи на комбинация от различни фактори, като не всички от тях са неизбежни и на някои от тях може да се повлияе.
Трябва да се има предвид, че основният външен фактор , влияещ върху скоростта на стареене на кожата е слънчевата светлина.
Начинът на живот обаче също има отношение в този процес, за това трябва да се избягва ежедневното напрежение, преумора, неправилно хранене и др.
За контакти и консултации щракнете ТУК
