Делчо Спасов, по прякор Гошо Хубавеца, извършва най-големия и един от най-нескопосаните обири в Царство България през 1943 г. Той задига 12 млн. лева от влак, превозващ пари на Българската народна банка (БНБ). Хубавеца е заловен, осъден на смърт и разстрелян.
Наивният обирджия се ражда на 25 юли 1918 г. в панагюрското село Поибрене. Завършва Пловдивската мъжка гимназия през 1937 г. Две години по-късно завършва образованието си в Държавното телеграфско-пощенско училище. Той е първенец на випуска и получава ръчен часовник като признание. Назначават го на гара Ихтиман. Делчо е скромен, тих и много работлив човек. Това не остава незабелязано от началника му. Хубавеца започва работа като чиновник в Подвижните пощенски служби в София – куриерската служба на пощата.
Делчо слиза от влака на гарата в Перник с 12 млн. в куфара
В столицата попада на симпатизанти на левите идеи. Един от тях е съквартирантът му Любчо Дерджиков. Лека-полека се заформя тесен кръг от 4-5 приятели, които постоянно висят в апартамента на Делчо. Те силно го увещават да гепи някоя ценна пратка от пощата. Наивният и добър чиновник се съгласява. Тази история описва сайтът bulgarianhistory.org.
Хубавецът е екзекутиран на 2 ноември 1943 година. На 14 юни 1943 г. идва денят му. Делчо е назначен да придружи пратка с 20 млн. лева до Беломорието.
Парите са на БНБ. Влакът потегля, а чиновникът предвидливо е взел голям празен куфар. На гара София той не успява да свие милионите. Слиза от влака и споделя с Любчо, че ще направи друг опит на гара Перник. Съквартирантът му го насочва към двама пощенски чиновници – комунисти, на които да даде парите.
Делчо се качва обратно на влака и дебне подходящия момент. Удря неговият час, натъпква кинтите в куфара, но той се пука. Делчо го превързва с канап по средата. На гара Перник казва на колегите си, че трябва да предаде личен багаж на негов авер. Слиза от влака и отива в квартирата на Георги Георгиев. Пернишките чиновници, уговорени от Любчо, взимат 10 млн. и викат няколко другари. Разпръсват се и ги закопават парите в царевична нива, в кокошарник, в гората и в двора на приятелска къща.
Делчо взима останалите 2 млн. и отпрашва към София “на стоп” с камион. Слиза на площад “Възраждане”. Полицията вече е по петите на обирджиите. Междувременно в Перник един от съучастниците хуква към родното си село, където вече го чакат ченгета. Следва арест и той разкрива цялата схема. Следват още три ареста, които водят до откриването на голяма част от милионите.
В това време Делчо, потънал в пълно неведение, предава двата милиона на представители на комунистическата партия. В замяна получава фалшива лична карта, раница, панталон-голф и пистолет. Парите достигат до Дянко Стефанов, един от високопоставените активисти, който е директна връзка между Централния комитет на Българската работническа партия – БРП(к) и бойните групи на партията в София. С тези пари са финансирани атентати и саботажи. Комунистите извеждат обирджията от столицата. Причисляват го към партизански отряд в Ихтиманския балкан. Според новата му лична карта се казва Георги Мурадов. В отряда има вече един Гошо и така получава прякора си Гошо Хубавеца.
Месец по-късно ченгетата влизат в следите на отряда и го разпръскват при акция. Делчо бяга към Поибрене да се скрие при леля си. Там е заловен и прави пълни признания. При разплитането на случая на обира на Гошо Хубавеца са арестувани 30 души. Те са съдени по Закона за защита на държавата. Издадени са 4 смъртни присъди, 2 доживотни, други са осъдени на различни срокове затвор, а повечето са оправдани.
Самият Делчо Спасов е осъден на смърт. Разстрелват го на 2 ноември 1943 година. Последната му молба е да предадат вещите му на интернирания му баща в село Бяга, Пещерска околия. Това е краят на Хубавеца, направил най-големият обир в Царство България.
