Всяко второ дете (47 на сто) в България е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст. Емоционалното насилие е най-често срещаният вид (45,9 на сто), последвано от физическо (31,2 на сто), сексуално насилие (15,6 на сто) и пренебрегване (10,5 на сто).

13% от децата са преживели всички форми на насилие – физическо, емоционално и сексуално.

Това показват данните от направеното по поръчка на UNICEF национално представително проучване от международната изследователска компания Coram International, като дейността по събиране на данни в България е изпълнена от агенция ЕСТАТ.

Изследването е направено е в периода 2019 – 2020 година и включва национално представителна извадка сред домакинства, обхващащи 1 174 деца на възраст 13-17 години, 837 млади хора на възраст 18-25 години и 1 411 възрастни, както и проучване сред 887 специалисти – учители, социални работници, прокурори и магистрати, здравни специалисти и полицейски служители.

Насилието най-често се наблюдава сред децата в училище (38,3 процента), следвано от това в общността (37,6 процента ) и у дома (30,9 на сто). Всяко трето дете (34,8 процента) посочва, че се чувства в опасност у дома, в училище или в общността.

Децата и младите хора, преживели насилие или пренебрегване, и тези от тях, които се чувстват в опасност, имат много по-ниско ниво на благосъстояние в сравнение с останалите деца, отбелязват експертите.

Почти едно от всеки три деца и млади хора съобщава, че е било подложено на физическо насилие като дете. Момчетата (37,2 на сто) по-често от момичетата (25,6 на сто) са били жертви на физическо насилие.

“У дома” е най-често посочваната среда, където се извършва насилие над деца.

Родителите се посочват най-често като извършители на физическо насилие в дома, като бащите извършват по-често насилие, водещо до наранявания.

Около 40 процента или 2 от всеки 5 родители и полагащи грижа посочват, че са използвали физическо насилие като възпитателен метод през последната година, а 1 от всеки 20 родители съобщава за използване на тежки физически наказания.

Родителите от по-бедни домакинства и тези с по-ниско образователно равнище съобщават по-често за използване на насилствени възпитателни методи по отношение на своите деца, а родителите, които са били удряни или бити често в детството си, съобщават почти четири пъти по-често за налагане на насилствени наказания на своите деца през последната година.

Най-често посочваните извършители на физическо насилие над деца в училище и в общността са други деца. Само в редки случаи се съобщава за извършване на физическо насилие в училище от учители и други членове на персонала.

Според получените данни, емоционалното насилие е най-разпространената форма на насилие над деца, като почти половината (45,9 на сто) от всички деца и млади хора съобщават, че са били подлагани на емоционално насилие в детството си.

Момчетата и момичетата съобщават еднакво често, че са били жертви на емоционално насилие.

За разлика от физическото насилие децата се сблъскват най-често с емоционално насилие в училище и в общността, а не у дома.

Повече от 1 от всеки 10 деца съобщава, че е било жертва на онлайн тормоз, особено чрез уебсайтове на социални медии, сочи проучването.

Около 16 на сто или почти 1 от всеки 6 деца и млади хора съобщават, че са били подложени на сексуално насилие в детството си. Момичетата (1 от всеки 5) значително по-често от момчетата (1 от всеки 10) са ставали жертви на сексуално насилие.

Съобщените равнища на пренебрегване свидетелстват за по-ниското му разпространение в сравнение с останалите видове насилие над деца.

Едно от всеки 10 деца и млади хора съобщава, че е преживяло пренебрегване в детството си: 3,5 на сто посочват, че хората, полагащи грижа за тях, понякога са забравяли да ги нахранят, 6,8 на сто посочват, че в някои случаи тези хора са забравяли да ги заведат на училище или да им кажат да отидат на училище.

Изследването е първото по рода си комплексно проучване у нас, тъй като включва събиране на данни за всички форми на насилие над деца, в различни видове среда, както и обстойна оценка на капацитета на съответните служби за превенция и противодействие на това явление.

Едно от всеки три посочва, че се чувства в опасност от насилие.