„Български лекарски съюз е силно обезпокоен и с тревога следи нарастващото напрежение сред обществото заради действащите противоепидемични мерки и тяхното прилагане.
Съсловната организация осъзнава необходимостта от ясни параметри и критерии, при които затворените бизнеси да могат да заработят отново. Осъзнава необходимостта от отговор на зададените въпроси от засегнатите браншове.
БЛС смята, че е от особено значение решенията да се вземат бързо и навременно. Не бива обаче да се пропуска фактът, че в сравнение с останалите страни в Европа, мерките у нас са сред най-либералните и реално голяма част от бизнесите продължават да работят.
Български лекарски съюз е наясно, че зад всеки затворен бизнес и зад всяко закрито работно място стоят човешки съдби и всеки български гражданин трябва да трябва да бъде убеден, че мерките, които се взимат целят единствено и само опазването на живота и здравето на хората.
На този фон е неприемливо борбата с епидемията да се определя като лична вендета на министъра на здравеопазването и да се внушава, че действията на проф. Ангелов са плод на „лично отношение“.
Грозно и недопустимо е да се напада човекът, извел като приоритет опазването на живота, както на медиците, така и на всеки един български гражданин.
Не е редно да се прави съпоставка, и то в национален ефир, на една тъмна епоха, свързана с физическото ликвидиране на 6 млн. души и днешните икономически трудности, в които се намира целият свят.
Целенасоченото отнемане на живота няма нищо общо със стремежа за неговото опазване.
В условията на най-голямата криза от Втората световна война насам е недопустимо да има други приоритети освен здравето. Единствен приоритет е и трябва да бъде животът. А балансираното, рационално и гъвкаво управление на мерките, заедно с осъзнаването на необходимостта от тяхното стриктно спазване, са определящи за това как ще продължим да функционираме като общество.
Тук е мястото да заявим, че БЛС застава категорично зад действията на министъра на здравеопазването и призовава за разумно говорене и конструктивен диалог, ясно осъзнавайки необходимостта, че от нас, лекарите се изисква да даваме навременни и ясни отговори на поставените от обществото въпроси.
Опасността, за съжаление, все още не е отминала и всеки трябва да даде своя принос, защото борбата с епидемията е и лична отговорност и това кога и по какъв начин ще излезем от нея зависи от всеки един от нас.“