Продължаващият ръст в цената на златото предизвика истински бум в търсенето на ценния метал сред жителите на Гана. Африканците се опитват да добиват все по-големи количества с помощта на стара техника, при нечовешки условия на труд и с пряка опасност за здравето и живота им. В резултат на този начин на живот повечето от тях не доживяват и 30-годишна възраст. Основният инструмент е най-обикновената лопата.
Самоделна дробилка за камъни с бензинов мотор е пика на технологичното „развитие”.
Облаците прах в работните помещения са сериозен проблем. Те са причина за сериозни заболявания на белите дробове.
За отделянето на златото обикновено се ползва живак. Работниците го ползват без страх, защото са твърдо убедени, че иначе отровният течен метал е абсолютно безвреден.
Живакът се смесва със златоносната пръст с голи ръце в пластмасови съдове.
Добивът на злато обаче не прави хората там богати. Повечето от тях живеят в колиби, покрити с найлон.
Отпадъчните води от златопроизводството се изливат директно в реката и затова тя е замърсена с живак, но и това не притеснява местните.
В реката местните се къпят, перат и дори си доставят вода за готвене от нея.
Отравянето с живак най-често води до отказ на бъбреците. Диализата в болница обаче за повечето хора е лукс, тъй като здравеопазването е скъпо, а държавата не го брои за приоритет.
При 30 милиона души население парите за здравеопазване в държавния бюджет се едва 300 милиона долара.
Източник: Известия