Поколения сирийци са израснали с убеждението, че за разлика от други държави в Близкия изток, тяхната страна няма кой знае какви залежи на петрол. Това виждане е разпространено и извън Сирия като анализите често изобщо пропускаха петролния фактор, когато се дискутират причини, ползи и вреди от сирийската гражданска война. Ето защо, когато през септември американският президент Доналд Тръмп заяви, че иска да види американските сили у дома, но и също така че тези войници са в Сирия, за да „защитават петролните ѝ полета“, това предизвика коментари, конспиративни теории и разгорещени дебати.
Кои петролни полета има предвид Тръмп? Става дума за няколко находища, разположени в източната част на Сирия, като през последните години контролът върху тях се смени няколко пъти. От правителството преминаха в ръцете на бунтовниците, които пък след 2014 г. бяха изтласкани от „Ислямска държава“, а след това находищата бяха администрирани от подкрепените от САЩ кюрдски сили в състава на международната коалиция срещу ИД. Именно около тези находища в момента САЩ струпва военна сила – през последните две седмици бяха разположени войници, военна техника и дори танкове. Източна Сирия в момента е поделена между кюрдите с участие на САЩ и режима на Асад, подкрепен на терен от проирански милиции и руски военни съветници и наемници от „Вагнер“. Най-големият град в района – Дейр ез Зор, служи за разделителна линия.
Изказването на Тръмп и последвалото разполагане на бронирана техника в Източна Сирия ядоса иранците, които считат района за тяхна зона на влияние. Но в Кремъл това предизвика истински ураган. Москва побърза да обвини САЩ, че дейността им е нелегална и по този начин крадат близо 40 милиона долара от сирийския петрол на месец. Американският министър на отбраната Майк Еспер предупреди Русия и Асад да не се доближават до петролните полета, които се превърнаха в извинение за американската администрация да остави част от силите си в Сирия. Прагматичната причина американците да искат контрол върху полетата е, че така могат да финансират кюрдските сили в района, без това да натежи на американските данъкоплатци.
За режима на Асад американският контрол е сериозен икономически удар макар да се предполага, че доходите от петрол са малко в сравнение с други страни в района. Така например, в пика на индустрията през 1966 г. Сирия е изпомпвала по 600 000 барела дневно. След това постепенно намалява до 300 000 през 2010 г. Когато „Ислямска държава“ завзе източните части на Сирия, добивът официално замря, ако не се броят мобилните нефтени рафинерии, с които джихадистите продаваха нелегално добива, за да запълват хазната си.
Официалните резерви на Сирия са обявени на 2,5 милиарда барела или 0,14% от общите световни резерви. Но това са данни, съставени на основата на официалните държавни отчети от сирийското правителство. Според изследвания, включително от Американския университет за хуманитарни науки, който има клонове в няколко държави в Близкия изток, тези данни не са реални.
Според докладите, базирани на източници от сирийското енергийно министерство, режимът на Асад е произвеждал между 1,4 и 1,6 милиона барела на ден преди 2004 г., но официално са отчетени 380 000 барела, които отиват директно в хазната. Останалото количество се продава през близки до властта бизнесмени. През 2011 г., когато в страната вече има масови демонстрации, Сирия отчита 150 000 барела добив на ден, докато потреблението на национална ниво е 250 000 барела. На практика в този период са добивани по 800 000 барела дневно. Разликата е изнасяна на по-ниски цени към съседни държави, отново през близки бизнесмени, които в процеса на войната се превърнаха в основни поддръжници на правителството. Такъв пример са Самер Фоз, който е в момента вероятно най-важният сирийски бизнесмен и Жорж Хасуани, чиито компании купуваха петрол от ИД, когато групировката контролираше Източна Сирия. И двамата са в списъка със санкции на САЩ заради дейността си.
В резултат Сирия представя измамна картина пред съюзниците си в Москва и Техеран, от които режимът на Асад иска кредити, за да закупува петрол, когато на практика го изнася неофициално. Очевидно руснаците и иранците не са се вързали на официалната теория, тъй като искат техни компании да разработват газовите и петролни полета, след като войната приключи. Дотогава Асад ще трябва да измисли как да предостави на бизнесмените, които го подкрепят, друг план как да продължат да изнасят петрол.
Засега основен печеливш в боричкането за достъп до петролните полета е Русия. Москва като цяло има повече контрол от Иран, в това число над телекомуникациите (които Техеран изискваше). Ако данните от докладите са дори приблизително верни и показват такова разминаване между реалния добив и отчетения износ, то Русия с право се ядосва на желанието на САЩ за дълготрайно оставане в Източна Сирия. За Москва контролът върху петролните полета е отплата за стабилизирането на сирийското правителство и затова Путин ще настоява силите на Асад да опитат да установят контрол върху възможно повече петрол. В момента, според различните данни, американците разполагат над 800 войници в Източна Сирия, а сирийските правителствени части се отправят към провинция Хасаке в Североизточна Сирия с цел да сложат ръка върху тамошните резерви. Вероятността за дори индиректен сблъсък е напълно реална.
Докато кюрдите ще продължат поне за известно време да се възползват от петролните резерви с помощта на САЩ, останалата част от сирийското население – особено онази част от него, което живее в правителствените територии – се готви за много тежка зима, по време на която мнозина ще се отопляват с въглища и дърва. През пролетта и лятото вече няколко пъти имаше недостиг на гориво в правителствените зони като за един период беше спрян дори общественият транспорт. Зимата ще е два пъти по-тежко.
Освен сирийците в правителствените територии, дванадесет милиона, които загубиха домовете си заради въздушните удари и военни офанзиви, разчитат на добри съседи и хуманитарни организации, за да оцелеят. През различни проекти и финансиране, тези хора успяват да докарат до към 100 долара на месец, с които да купуват поне основни продукти. Но това е само капка на фона на засилващата се бедност и неспособност на институциите да осигурят дори основни обществени услуги. Докато отделни бизнесмени се възползват от войната, тежката ситуация е засилвана от извършването на арести в правителствените зони на хора, които критикуват политиките на режима на Асад. В резултат – назрява нова вълна от недоволство в Южна и Централна Сирия, сигнали за която вече съществуват от поне година насам. Битката за природните богатства ще е тежка и тепърва се разразява.
Източник:VESTI
