Фършанги е един от най-важните и колоритни празници за банатските българи, който бележи края на зимата и началото на Великденските пости. Тази древна традиция е пренесена през вековете от българите, които са се заселили в Банат, днешна Румъния, след Чипровското въстание през XVII век. Днес, Фършанги се празнува с пищни карнавални шествия, маскирани участници, музика и танци, като символизира веселието преди времето на пост и духовно пречистване.
Обичаи и традиции
По време на Фършанги хората изработват традиционни маски и костюми, които често имат сатиричен характер. Те пресъздават различни образи – от митични същества до обществени фигури. Карнавалът е придружен от улични шествия, музика, народни танци и игри, а цялата общност се събира, за да се весели заедно. Един от ключовите елементи на празника е ритуалното „изгаряне на маската“, което символизира пречистването от злите сили и старите грижи, проправяйки път към новото и доброто. Вярва се, че този акт носи късмет и благополучие за предстоящата година.
“Фършанги” в с. Бърдарски геран
На 1 и 2 март улиците на село Бърдарски геран (община Бяла Слатина) се изпъстрят с десетки маскирани хора, които отбелязват карнавалния фестивал „Фършанги“. По думите на един от основните организатори, председателят на читалище „Съединение – 1923“ Ирина Босилкова, селото е населено с банатски българи, които са католици, а празникът е еквивалент на православния „Заговезни“.
За местните католици това са дни на закачки, смяна на роли и празнична атмосфера. Мъжете обличат женски дрехи, а жените – мъжки, като символично разчупват границите на ежедневието. Празникът започва с тържествено откриване на площада, след което маскираните обикалят селото, създавайки настроение и веселие. Един от характерните ритуали е „бърборене“ – време на пълен разпуск, забавление и прошка за миналото, което бележи началото на нов цикъл в живота.
Освен маскарадите, фестивалът включва и кулинарни демонстрации. Майстори на месни деликатеси показват тайните на прочутата банатска „колбась“, а любителите на традиционната кухня могат да се насладят на демонстрации за приготвянето на банатски тестени изделия. По време на събитието се организира и занаятчийски базар, на който се предлагат местни деликатеси, сувенири, био продукти и ръчно изработени занаятчийски изделия.
Бърдарски геран е село с население от около 500 души, като над 90% от тях са католици. В селото има два храма и един енорийски свещеник, които поддържат духовния живот на общността.
Банатските българи, макар и далеч от родината си, са запазили своя език, обичаи и вяра. Тяхната култура е уникална смесица от български, австро-унгарски и румънски влияния, а празникът Фършанги е един от най-ярките примери за това. Днес традицията се поддържа не само в Банат, но и сред банатските българи, живеещи в България, особено в селата Бърдарски геран, Асеново и Драгомирово.
Фършанги е повече от карнавал – той е израз на сплотеност, културна идентичност и радост от живота. Празникът продължава да носи духа на банатските българи и да ги свързва с техните корени, напомняйки, че традициите са мост между миналото и бъдещето.
Снимки: Ирина Босилкова
