Туитовете на президента на САЩ Доналд Тръмп, в които казва на четири цветнокожи конгресменки да се върнат в своите страни, бяха осъдени в някои кръгове и приветствани в други.
Но какво се случва, когато някои американци вземат думите му насериозно и наистина си тръгнат, се пита на страниците на Financial Times Мелиса Мямбо, изследовател в Университета на Уитуотърстранд в Южна Африка?
Проучвам наследствената миграция – движението на хора, родени или израснали в САЩ, които напускат, за да отидат в страните, които техните родители и предци са изоставили. Струва си да се проучи дали Америка се облагодетелства или губи от това.
Наскоро интервюирах една млада жена на двадесет и няколко години, която е родена и израснала на източния бряг на САЩ, завършила колеж от Бръшляновата лига и след това се преместила в Индия. Срещнахме се на пазара Кан, един от най-престижните търговски центрове в Ню Делхи, където тя поръча палачинки с шоколад, защото й липсваха от дома и ми разказа историята си.
Родителите й са емигрирали от Индия в САЩ преди тя да се роди и са били успешни професионалисти. Въпреки техния и нейния осезаем успех в Америка, тя е решила да се премести в Индия, защото е била любопитна за наследството си. Тя бавно изучава хинди.
Това обяснява какво я е привлякло в Индия, но факторът, който я е пропъдил от САЩ, трябва да тревожи всички американци, защото засяга толкова много от наследствените мигранти, които изучавам.
Израснала в Ню Джърси след терористичните нападения от 11 септември, тя е преживяла това, през което преминават много млади цветнокожи. Макар че не е мюсюлманка, съучениците й в богатите училища с мнозинство на белите хора често са предполагали, че е. Казвали са й да се „върне у дома” и да „отиде там, откъдето е дошла”.
Подигравали й се, защото е била различна, често срещано преживяване за много деца, които не отговарят на стереотипа за американци – бели, англоговорящи християни. Но лошите й преживявания са били усилени от враждебната атмосфера след 11 септември.
Макар че очевидно е преодоляла тези негативни преживявания, тя въпреки това избира да мигрира в Индия, като една от причините, които посочва, както и много други хора, които интервюирах, е, че тя търси това неуловимо чувство: принадлежност.
Може да звучи тривиално за тези, които никога не са се чувствали изключени, но тези, които са претърпели психически тормоз от непринадлежността, го описват като толкова болезнен и страшен, че някои са избрали да мигрират.
Някои изследователи смятат, че САЩ плащат икономическа цена, когато губят наследствени мигранти, както и връщащи се мигранти – тези, които идват в САЩ за известно време и след това се връщат в родните си страни. Мигранти от Силиконовата долина до Индия помогнаха за успеха на ИТ индустрията в Бангалор.
Икономическият бум на Китай бе подкрепен от огромната му диаспора. Опитът на Грузия и Филипините сочи, че когато емигрантите се завърнат, или техните деца, те донасят капитал, умения и предприемаческа амбиция.
Наследствената миграция може да навреди на САЩ и по друг начин. Министерството на вътрешната сигурност предупреждава, че процесът може да радикализира потенциалните терористи, които след това могат да се върнат на запад, за да извършат нападения.
Синът на афганистански имигранти Ахмад Хан Рахами, израснал в Ню Джърси, детонира самоделни бомби в Ню Йорк и Ню Джърси през 2016 г., недалеч от семейния му дом. Неспокоен млад мъж, той беше отишъл в Афганистан и Пакистан.
По време на процеса му прокуратурата заяви, че е започнал да следва терористичната пропаганда през 2012 г., скоро след като семейството му е завело дело срещу град Елизабет, полицейското управление и един от съседите им в Ню Джърси, който според тях е влизал в ресторанта им, казвайки: „Мюсюлманите не принадлежат тук”.
Хората се превръщат в наследствени мигранти, когато са карани да чувстват, че не принадлежат на страната, в която са израснали. Някои терористи просто са крайни хора, които изразяват гнева си от изключване по насилствен и смъртоносен начин.
Не интервюирам терористи. Моите изследвания са върху професионалисти от средната класа, които са много успешни. Но дори те изпитват понякога агонизиращо чувство за непринадлежност. Какво може да очакваме тогава от затруднени и отчуждени млади хора с малко възможности?
Когато г-н Тръмп казва на хората да се „върнат” в своите страни и след това по време на митинги поддръжниците му скандират „изпрати я обратно” за натурализираната американска гражданка и конгресменка Илхан Омар, той създава враждебна среда. Това почти сигурно подсилва чувството на отчуждение у много американци.
Някои от тях може наистина да напуснат и ние всички можем да съжаляваме за това.
Източник: Investor.bg
