Правото на живот на всеки е единствения член от ЕК за правата на човека, който не търпи дерогация при никакви обстоятелства дори по време на война или извънредно положение. Според Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, всеки човек има право на всичките си права и свободи без значение от каквито и да било различия.
Само от гореизброеното, без да се цитират конституционни права или задължения по законови и подзаконови нормативни актове, можем да заключим, че ако например двама души, страдащи от различни заболявания се нуждаят от едно и също лекарство, за да продължат да живеят, то и двамата имат еднакво право на достъп до него.
Но както се казваше в един стар анекдот „ Това у нас не е така“
У нас, оказва се, има значение от какво си болен и колко политически ползи може да се извлекът от твоето заболяване.
В България разликата между това да си болен от лупус или да си болен от COVID-19 е в това, че в първият случай не си заразен и почти никой не знае за теб. Никой няма да разбере, че нямаш достъп до лекарства, нито ще бъде съобщено на пресконференция, че ги някой ги е осигурил.
През целият период на Извънредното положение у нас пациенти с ревматоидни заболявания почти се молеха да им бъде предоставена възможност да си закупят лекарство, което за тях е животоподдържащо.
Предостави им се неработещ вариант, по тромавата, а в ситуация на извънредно положение невъзможна процедура по Наредба 10 . Пациентите с Лупус и някои други ревматоидни заболявания, приемат същите лекарства, за които до скоро се смяташе, че лекуват Коронавирусна инфекция – хлороквин и хидроксихлороквин, но в по-малки дози.
Още от 13 април у нас има постъпили количества от тези медикаменти достатъчни за лечението на 15 хиляди души с COVID-19 и Хидроксихлороквин достатъчен за лечението на 1000 души с Covid – 19.
Министерство на здравеопазването ни е информирало доста повърхностно:
„ ..Отделно от други физически и юридически лица са получени дарения в натура както следва: …Лекарства – 15 595 опаковки…“ ,но повече става ясно от брифинга на НОЩ от 13 април, когато ген. Мутафчийски съобщава :
„Вчера и онзи ден, постъпиха, вече са в България, 15 хиляди дози хлороквин фосват от една страна и от друга страна за 1000 пациента, повече от 7500 еднократни дози, хидроксихлороквин фосфат. Вече запасите от лекарствата са съществени, 16хил. души могат да бъдат лекувани с пълни дози“.
Десет дни по-рано правителството сключи договор с Китай за закупуване 174 хил. опаковки хидроксихлорохин, които пристигнаха в България през май.
По-късно и държавната фирма Булбио произведе 244 болнични опаковки от медикамента, достатъчен за лечението на 2500 души, които са разпределени във всички български болници. Така според правителственото прес-съобщение с произведените и дарените медикаменти може да се осигури лечението на 20 хил. души.
Тъй като не стана ясно къде е Хлорохинът, за който платихме близо 1 млн. лв.,( 174 хил. опаковки) поискахме информация по ЗДОИ и получихме отговор, че той не е разпределян никъде, тоест стои на склад.
С течение на времето ефикасността на медикамента при лечение на COVID-19 стана спорна.
Само преди няколко дни Американската агенция по лекарствата FDA спря разрешението за лечение на ковид –пациенти с него, а междувременно няколко отделни клинични проучвания показаха, че повече вреди отколкото помага.
СЗО също спря проучванията за употреба хидроксихлорохин при COVID-19 заради доказателствата че лекарството няма очевиден благоприятен ефект при такива пациенти и не води до съкращаване на продължителността на болничния престой, по-ниска смъртността или намаляване на необходимостта от апаратна вентилация на белия дроб.
Преди няколко дни и изследване, публикувано в New England Journal of Medicine, установи, че лекарството не е ефективно за ограничаване на усложненията от коронавируса при такива болни.
В България разрешенията за употреба се издават само за конкретно лекарство на конкретен производител в определена доза и опаковка.
Министърът на здравеопазването е издал временно разрешение за употреба на китайския хидроксихлорохин, но само за лечение на covid-19 и само до приключване на извънредната епидемиологична обстановка.
До колко сделката с Китай е изгодна също е под въпрос.
В нито едно съобщение не се споменава колко таблетки има в една опаковка, но ако опаковката съответства на тази на оригиналния продукт, България е платила на едро за китайския
генерик, сума сходна с цената на дребно на оригиналния продукт на Санофи – Плакенил и то със средства от бюджета на министерство на здравеопазването.
Междувременно Novartis дари на различни държави 130 милиона дози хидроксихлорохин.
България, обаче не е получила нито една или поне няма публични данни за това.
Защо МЗ не са се включили в кампанията?
Може би, защото при даренията няма комисионна или пък средствата за здравеопазване у нас са предостатъчни и можем да купуваме сами?
Апелите на пациентите с лупус не бяха чути до сега и едва ли ще бъдат чути в бъдеще. През цялото това време, държавата държеше на склад стотици хиляди опаковки и нито една опаковка от тази “колекция” не беше предоставена за лечение на друго заболяване.
Държи ги и сега, когато вече е ясно, че малцина заразени с коронавирус ще могат да се лекуват с него. Пациентите с Лупус ще се борят сами за себе си, ще го купуват лекарства на двойни цени, заради завишените цени на суровините или ще го търсят в чужбина, защото у нас правата им не са равни с правата на пациентите с COVID, защото за тях не знае почти никой, не са заразни и не стават за Пиар.
Източник: Право и здраве
